С президента на Република България в периода 2012 - 2017 г., създател на фондацията "Решения за бъдещето" и член на Световното правителство в сянка разговаря Кристина Кръстева
- Г-н Плевнелиев, обикаляте света и се срещате с всички държавници.
- През 5-те месеца, които минаха след края на мандата ми, нещата дори се ускориха. 15 държави посетих за този период. Тепърва предстоят нови посещения и всяко едно от тях е важно и за България.
- Като че ли сте действащ президент.
- Продължавам по приоритетите, по задачите, които бяха начертани в рамките на президентския ми мандат. И на всички форуми, конференции и срещи продължавам да представлявам не себе си, а България. Само в последните 3 седмици бях на глобален форум в Пекин, където обсъждахме изключително амбициозен проект за Пътя на коприната, в който България може и трябва да се включи по най-активния начин, защото можем да спечелим много. След това бях една седмица в Берлин. Видях се с двама немски президенти за 24 часа. Бях на оперативка в канцлерството, говорихме си във възможно най-представителен формат със Съюза на немската икономика, с фондация BMW, с фондацията "Конрад Аденауер", от която бях поканен за ключова реч в Берлинската католическа академия, където се събраха представители на 20 държави, много посланици. Наистина огромно признание. Но винаги си казвам: "Това е за България, не е за мен." И продължавам здраво напред. И ето сега планирам мъничко отпуска.
В последните часове получих покана за участие в първи по рода си в света Младежки лидерски форум, където в средата на август в хотел на Каспийско море в Баку се събират младежи от Харвард, от Кеймбридж, от Оксфорд, от водещи световни университети, включително и от България - ще помогна за това, да има и от нашата страна, които са носители на специални стипендии - на "Маршал", на "Херитидж", на "Конрад Аденауер" и на много други фондации. Поканиха ме да направя откриваща реч пред тях. Дойде покана също вчера, която не мога да откажа - отбелязването на 1 г. от кончината на легендарния президент Шимон Перес. Имах огромната чест да го наследя като следващия почетен председател на глобалната и изключително активна фондация "Приятели на Израел". Президентът Тръмп и съпругата му сега бяха нейни гости. Ще отида в началото на септември в Израел, където ще се събират лидери от целия свят. Аз ще бъда техен почетен председател, тъй като през фондацията "Приятели на Израел" ще почетем паметта на един голям световен политик - президента Перес.
Та, поканите валят отвсякъде, продължавам да съм много активен, но, разбира се, не всички мога да приема. Междувременно, само миналата седмица бях в три български университета - в СУ "Св. Кл. Охридски", в НБУ, в Американския университет в Благоевград. Това е и идеята на моята фондация "Решения за бъдещето". Виждам смисъл в това, което правя, и продължавам на високи обороти.
- Отправяте послания, и то не само в качеството ви на световното правителство в сянка, но и откликвате на поканите на научни институти, университети. В края на мандата си ми казахте, че ще ходите по читалища.
- Всичко това се случи. Аз съм изключително активен в международен аспект, но и във вътрешен план също. Използвам всяка свободна минути, за да се посветя и на най-малкото българско село, и на най-затънтеното и забравено местенце в страната.
- А не само ви прожектират на "Таймс Скъуеър" - най-скъпото място за реклама в света.
- Да. За моя радост получих огромно международно признание и любовта на българите, за което съм безкрайно признателен, и оставам посветен на народа си. Действам на високи обороти. Чак сега, като свърши мандатът ми, като че ли започнах да го усещам с голяма сила. Това ме окриля, това ме мотивира, където и да отида.
Казах ви, че след мандата ще ходя по кръчми - и до кръчмите стигнах. Включително наскоро бях в един ресторант в Охрид с невероятни българи. Всеки един от тях е ходил по затворите, защото в Македония са се наричали българи. Надявам се това да се прекрати. Отидох, за да видят президента си - за да го прегърнат, и аз да ги прегърна. Беше много мило. Направо се разплаках. Хора, които не са забравили завета на дедите си, които са готови да се борят за историческата истина и които ние сме длъжни да подкрепим.
Обикалям много, но навсякъде, където и да ходя, съм посветен на 3 вълшебни за мен думички, в новото ми амплоа - на президента Плевнелиев, който продължава на висока скорост да служи, да търси смисъла и да работи за мир, образование, иновации. Във всяка моя реч говоря за това - как да постигнем траен и устойчив мир на планетата и в региона, как да дадем перспектива на младите, така че те да останат, а това минава през образование и през иновации, т.е. индустрия на бъдещето, добре платени работни места. Помагам на общини, например на Бургас. В рамките на моя проект, с фондацията ми "Решения за бъдещето" направихме там форум, на който 30 от най-големите български софтуерни компании ме припознаха като техния лидер и патрон. Заедно отидохме в Бургас и се пое ангажимент за 300 нови работни места - високоплатени, на компютърни специалисти. По същия начин с фондацията работя с читалища, с университети, с други български международни фондации.
- Като че ли дойде краят на кризата в отношенията ни с Македония. На 2 август предстои почти сигурно подписването на дългоочаквания договор за добросъседство.
- Много е хубаво това. Ще бъде историческо, ако се случи. Пожелавам успех на министър-председателя и на министъра на външните работи.
- Макар че и там се капна катран - всичко се концентрира около въпроса за езика.
- Виждате, това са нашите вътрешнополитически дебати. В същия ден няколко политически сили в България говореха същото, което говореше бившият министър-председател на Македония Груевски, с всичките му подвластни политици и медии, както и крайните сръбски националисти. Което за мен е поредното доказателство, че за съжаление руското влияние на Балканите ще бъде насочено изключително към това Македония да не се интегрира към европейското семейство и към НАТО, което е точно обратното на нашия национален интерес, който е Македония да се интегрира в тях колкото може по-скоро. Защото националният интерес на България е да има мир, човешко развитие, най-после да бъдат заровени томахавките и погрешните идеологии от миналото. Най-после ние да си дадем сметка колко много българският народ и държава страда от погрешни идеологии, създадени от комунистически и тоталитарни режими, от Сталин, от Георги Димитров, от Тито, които посочиха България като голям враг, като фашист, само и само, за да обслужат чуждо влияние. Не им прилича на много представители в БСП и на други партии, които гледат по-скоро назад, отколкото напред.
- Те дори казаха да не бързаме с този договор.
- Този договор е исторически важен за България. Ще бъде здрав фундамент, на който да стъпим, за да може да подобрим отношенията си с Македония. Този договор е нещо, което ние знаем много добре, че работи, защото самата България подписа такива договори с Гърция, с Турция, с Румъния. Това беше здравият фундамент, на който стъпихме, за да си оправим отношенията с тези държави. Нещо повече - днес виждате рекорден брой гръцки инвестиции у нас през годините, Турция е третият най-голям пазар за български стоки, Румъния - милион и половина туристи тук, които съживиха българското Северно Черноморие.
- Тоест договорите имат и прагматично измерение.
- И имат своята база, която е договор за добросъседство и приятелство. След като успяхме да го постигнем с Румъния, с Турция, с Гърция, е време да го постигнем и с Македония, и със Сърбия. Ако правителството постигне успех, това ще бъде исторически успех за всички българи. Разбира се, преговорите трябва да се водят внимателно, защото националният интерес за мен се състои в следните 3 изречения: Договор за добросъседство с Македония и Сърбия категорично трябва да бъде подписан. България трябва да инициира и да извърви този път. Точка. Второто изречение: Специално с договора със Скопие трябва да гарантираме, че в миналото остава т.нар. македонизъм, който е еманацията на всичко, което предателският комунистически режим в България допусна и направи. Там остават идеологиите, които са антибългарски по своето съдържание, които манипулират историята, които са създавани от тоталитарни, отдавна отречени от демократичната общност режими. Това е големият смисъл и аз се радвам, че България подава ръка и върви напред. Ние не бива по никакъв начин да си мислим, че България може и трябва да води някакви безсмислени войни за повече територия, за разцепване или разделяне. Македония е самостоятелна и млада държава, тя трябва да върви напред и ние можем да помагаме за това. Същевременно Македония трябва да остави погрешната идеология от миналото, която разделя, която фалшифицира историята и създава напрежение и противопоставяне между младите хора.
- Същото е със Сърбия и Западните покрайнини.
- Точно така, по същия начин. Вижте това, което Франция и Германия постигнаха, което Словакия и Унгария постигнаха, и много други държави успяха. Време е ние също да го направим. Трябва да стъпим на здравата основа на европейския подход, защото той наистина работи. След като Германия и Франция заровиха томахавките след толкова кръвопролитни войни, след като Англия и Франция успяха да го докарат до съглашателство, приятелство и общо членство в съюзи, след като работи при Унгария, Словакия и Чехия, където имаше огромни проблеми, трябва да проработи и при нас. Приветствам усилието на правителството, радвам се, че се водят интензивни преговори, благодарен съм изключително много, че новото ръководство на Македония също дава сигнал за промяна в подхода и излиза извън догмите на македонизма, където се правеха антибългарски музеи и България се плюеше денонощно по всички македонски медии. 10-те години, в които Груевски беше на власт, не видях една статия, която да е поне неутрална, да не говорим за позитивна. Нашата история се плюеше и се крадеше с невероятен темп. Проявихме характер, застанахме на твърда позиция. Гордея се, че бях този политик, който го направи - когато комисарят по разширяването дойде в България, аз бях първият политик, който му каза: "Г-н комисар, докладът за напредъка на Македония не е верен. Проблем между България и Македония има." Дефинирах точно проблема. Оттам нататък изминахме дълъг път. Безкрайно много се радвам - нещо, което започнахме, може би ще намери своето логично развитие и успешен финал.
- Западните Балкани ли трябва да са приоритет на нашето председателство на Съвета на ЕС, което вече съвсем наближи?
- Категорично да. Трябва да си даваме сметка, че за България ще е огромен успех, ако успеем да придвижим всички процеси, които вървят със страшна сила в ЕС и някои от тях са много критични, до прогрес и развитие. И по миграционната криза, и по гръцката, и по украинската, и по Брекзит. И по всичко, свързано с терористичните атаки в Европа. Формулирал съм 11 кризи и по всяка една от тях ЕС е длъжен, включително в рамките на нашето председателство, да търси правилните решения, да върви напред. На нас ни прилича да водим този дебат и да даваме решения, като проевропейска сила на Балканите. Затова ще бъде голям успех, ако ние придвижим ЕС напред по тези критични теми, но и да вземем една от тях - случващото се на Балканите, защото тя може да се разрази със страшна сила, ако на Балканите се върнем отново към ненаучените уроци, към крайния национализъм, към издигането и местенето на граници, и погрешни идеологии от миналото. България има историческия шанс да поставим Западните Балкани отново в светлината на прожекторите. Аз споделям притеснението си, че в началото на мандата си в едно свое изказване председателят на ЕК посочи, че държавите на Западните Балкани няма да могат да станат членки на ЕС в рамките на мандата на тази ЕК, като и посочи, че никоя нова държава няма да може да се присъедини към ЕС в рамките на този мандат. Президентът Юнкер според мен изпрати погрешно послание, което донякъде демотивира държавите на Западните Балкани. Това ги отвори към чужди влияния. А има други глобални и регионални сили, които се борят за влияние на Балканите. Китай стартира със своята програма "16+1", Русия използва много добре всяка възможност да засили своите позиции на Балканите. Турция - по същия начин. Видяхме сериозни инвестиции на Саудитска Арабия, която е регионална сила в Близкия Изток, в Босна и Херцеговина, Катар, и т.н. Следователно в този момент на България й прилича и това е историческа роля, която ние можем да изиграем - да намерим нов инструмент, с който да върнем обратно мотивацията на държавите от Западните Балкани да продължат по европейския път на развитие, знаейки, че влизането в НАТО няма да стане бързо и лесно, а влизането в ЕС ще е още по-бавно и още по-трудно. Нямам никакви илюзии, че с президента Тръмп някоя от държавите от Западните Балкани ще може да стане член на НАТО в следващите години.
- Така естествено стигаме и до водещата тема последните дни - изтребителите. Независимо че те надали са най-важни за хората от село например, с които вие също не късате връзка. Така или иначе трябва да направим избор. С какво Ф-16 са по-добри от другите два варианта? Сега и американският посланик се изказа в същия дух като вас - че трябва да се съобразяваме с оборудването на съседните държави - членки на алианса.
- Само заедно можем да гарантираме националната сигурност на България. България сама, с остарелите си МиГ-29 и още по-остарелите си комуникационни системи на ВВС, не може да защити по никакъв начин националния си интерес, суверенитета, териториалната си цялост, мира, демократичното развитие и просперитет на българите. Затова членството на България в НАТО е историческо постижение на нашата дипломация и на българския политически елит, за което благодаря на всички, които са го постигнали. Това се отнася и за членството на България в ЕС. Именно затова ни прилича да мислим в категорията "заедно". Заедно с нашите съседи - с румънците, с турците, с гърците. С всички по т.нар. източен и южен фланг на НАТО. И понеже разсъждавам в категорията "заедно", аз се притеснявам, че ние ще бъдем единствените, които ще купят платформа, която няма нищо общо с всички останали на източния фронт, следователно това ще нанесе дългосрочно изключително сериозни щети на възможностите на България да защити националния интерес, който минава само през думичката "заедно".
Нещо повече - искам да отворя една тема единствено в това интервю, която, може би ще се изненадате, е удобно забравена в дебатите досега. Никой не говори за това. Същевременно тя е може би по-важна от самолетите. Това е темата, която е свързана с локационните системи, с радарите. Ние имаме остарели руски радари, които са тотално несъвместими с всички останали в региона. Какво направиха румънците, преди да купят употребявани Ф-16? Купиха си 3D радари. Защо? За да бъдат съвместими със своите колеги и партньори в НАТО. Аз ви питам по най-елементарния начин, питам и всички, в прав текст. Ако купим "Грипен", пак си оставаме със старите руски радари. Удобно, абсолютно никой не повдига тази тема. Ние трябва да си даваме сметка откъде може да дойде заплахата за България. Аз бях този държавен глава, който накара военните в България да преработят всички свои стратегически документи. Дотогава по най-удобния за българските военни начин и през цялото време на президента Първанов се е считало, че най-голямата заплаха за България е нещо, което въртят от 100 години - от Сърбия. Защото така е било още в края на XIX в.
- А тя ще дойде откъде?
- Аз си мисля, че всичко, което се случи през последните години, ни казва нещо друго. Ние трябва да си даваме сметка, че Украйна изпита на гърба си най-големия кошмар - бяха незаконно анексирани части от територията на 42-милионна държава. Огромна, силна, много по-голяма като територия, като потенциал и от нашата родина. Трябва да си даваме сметка, че за съжаление Русия върви по друг път, че Русия не вярва в европейските ценности и не ги споделя - президентът Путин казва това открито. Европейските ценности обаче са мир, човешки права и свободи, демокрация, институции и правила за всички. Трябва да си даваме сметка, че президентът Путин и други регионални и глобални сили от Изток по-скоро вярват в политиката на геополитическо разпределение на сфери на влияние, което е една изключително погрешна политика, която може да ни върне назад във времето на войни и конфликти, включително и на Балканите. Единственият начин да се противопоставим е само в рамките на съюзите, в които членуваме. Те са ЕС и НАТО - съюзи за мир, за отбрана, за демокрация. Затова, давайки си сметка откъде може да дойде заплахата и давайки си сметка, че ние трябва да можем заедно с нашите съюзници, съседи и приятели да се защитим, дебатът трябва да започне от това веднага да се сменят радарите с модерни 3D. Извинете, знаете ли кой си купи 3D съвместими с НАТО радари?
- Някой, който не е член на НАТО?
- Албания. Албания си смени радарите. Те може може да нямат самолети, но започнаха от радарите. Ние ще купим самолети, но радарите, които управляват самолетите, ще си останат старите руски отпреди 30 г.
- Ето, сега за първи път призовавате чрез "24 часа". Не сте го правили в друг формат?
- Призовавам, защото наблюдавах много внимателно дебата. Радвам се, че е сформирана комисия в Народното събрание. Приветствам я тази комисия.
- Точно това щях да ви питам. Не е ли политическа атака по президентската институция - да проверява президента?
- По никакъв начин не е. Народните избраници имат това право. Това е един демократичен подход. Държавният глава трябва да се радва, че НС ще вземе всички необходими демократични мерки, за да може в рамките на една демократична и публична процедура да се види, така че държавният глава, ако всичко е наред, би могъл да излезе още по-силен.
- Излезе ли по-силен след разсекретяването на двете стенограми за КТБ?
- Съжалявам, че президентската институция се отслаби много сериозно след разсекретяването на двете стенограми. Лично аз съжалявам, предупреждавах, говорих за това много пъти.
- Че вече няма да са искрени на КСНС?
- Няма да са искрени. Това е моето категорично мнение. Оттук нататък политиците ще ходят в президентската институция все едно, че говорят пред камерите. Ще ходят с медийни опорни точки, ще мислят и ще си мерят всяка запетайка, ще се държат по друг начин. В резултат на това действие на държавния глава Радев президентската институция е отслабена. Освен че е отслабена, тя губи една от своите основни функции - когато е трудно и когато е тежко, да може да изиграе своята решителна роля в рамките на честен и отговорен разговор между политическите лидери да се намери правилното решение. Аз изпитах това нещо на гърба си няколко пъти. Моят мандат беше много труден, критичен, много тежък. Ако ги нямаше тези честни разговори да си кажат всичко, нямаше да можем да стигнем до решения, които доказано във времето помогнаха на България да мине по един демократичен начин през много трудни моменти. Сега съм притеснен. Хората ще ходят в президентската институция по-скоро, за да кажат нещо за пред медиите.
Споделям притеснението си и покрай няколкото грешки на президента, които забелязах и които ме притесняват изключително много. А именно външнополитическата разкрачена позиция, която България има по отношение на санкциите за Русия.
- Не сме се определили?
- Не сме. Той не се е определил. Правителството, слава Богу, стои добре. Но той стои разкрачено. Той не вярва, че санкциите работят, против тях е, иска да падат. Това разделя ЕС, защото ЕС вярва точно в обратното - санкциите работят, вършат добре работата, те ни обединяват. Всички заедно стоим зад тези санкции. Т.е. президентът Радев допуска една много сериозна външнополитическа грешка, от което олеква във външнополитически мащаб. Поне 10 действащи държавни глави от ЕС го споделиха с мен това - на различни формати, в които се видях с тях.
- Казват го?
- Казват "За съжаление България вече стои по друг начин. Вие имахте много ясна, категорична позиция. Ние приветствахме и съжаляваме, че това вече не е така."
Второ, това, което се случи във Ватикана, само по себе си ще има тежки дипломатически последствия оттук нататък. Защото Ватикана не е кой да е. Светият престол. Там българският държавен глава бе уличен от папския нунций в лъжа.
- На екипа ли е грешката?
- Според мен да. Държавният глава няма толкова силен екип, колкото имаха другите президенти на България. Това си личи отвсякъде. Да отидеш с такава делегация при папата... Ще го кажа в прав текст - ако някой друг български държавник бе отишъл с такава делегация, той щеше да бъде разсипан, разкостен в парламента.
Аз се учудвам на изключителния медиен комфорт, с който разполага президентът Радев. И нямам обяснение за това.
- В началото винаги има толеранс.
- Да де, но 100 дни минаха отдавна. И то не за такива груби грешки, за много по-малки на мен ми спретнаха комисия по импийчмънт за една среща в Австрия с един от най-големите инвеститори в България. И се обясняваха с хиляди статии през медийни империи. Какво лошо има в това да се видите с легитимния управител на един от най-големите инвеститори в България? Ако бях допускал такива големи грешки, представете си какво щеше да ми се случи. Учудвам се на този медиен комфорт. Радвам се, че президентът Радев разполага с него, но той не бива да се възгордява.
Продължавам списъка от грешки. Вътрешнополитически - това, което се случи с Цветанов, не е за подценяване. Тук не става въпрос за човека и за името на народния представител. Тук става въпрос за принципа. Нито един български държавен глава досега, никога, по никакъв начин не си е позволявал да се отнася така с народен представител, който и да е той.
- Първо го изгони, а след това каза от какво разбира и от какво - не.
- Кренвирши, апартаменти... Извинете, но това ниво не прилича на държавния глава. И аз се надявам той да се поучи от това. Държавният глава трябва да е далече над подобни определения, далече над подобен език. И независимо кой е народният представител, държавният глава може единствено и само да се отнася уважително, да интегрира всички. Аз мисля, че българските президенти даваха пример в тази посока.
Президентът Желев беше много умерен, работеше с всички. Президентът Стоянов имаше големия комфорт, защото имаше абсолютно мнозинство на СДС, и въпреки това никога не е допускал подобно отношение към който и да е народен представител.
Спомнете си аз какви проблеми имах - то не беше Волен Сидеров, то не беше Бареков. Колко е важно президентът да бъде принципен. Ако аз мога да дам един урок на президента Радев... Имахме няколко разговора с него. Все аз му звънях.
- Това е ново.
- Не, нищо ново няма. Те бяха, преди той да стане президент. И все му казвах: "Заповядайте, г-н Радев, нека да поговорим." Откакто е станал президент, нито е звънял, нито съм го виждал. За съжаление. Имаше ли Съвет на президентите?
- Тази година не.
- Защо няма?
- Може да направи следващия 22 януари, догодина. Тази тъкмо е встъпвал по това време.
- Та нима толкова много не му отиваше точно, като встъпи, да го направи? Да интегрира, да покани другите президенти. Това беше и един от моите разговори с него. "Г-н президент, мисля, че ще ви помогне и на вас, като национален лидер да продължите тези формати." Нито една от инициативите, които аз стартирах като държавен глава, не е продължена.
- Президентската библиотека не е затворена.
- Да, слава Богу. Но колко пъти президентът Радев е слязъл долу да даде интервю, да покани хора? Предложих му и да събере Съвета на президентите в Президентската библиотека, да разкажат историята си. Медиите бяха толкова впечатлени, българският народ беше толкова щастлив, че България най-после направи своята скромна, но от сърце Президентска библиотека. И аз се гордея, че съм човекът, който я направи.
Но се гордея също така, че бях държавният глава, който продължи всички инициативи на предишните държавни глави. Всички. Нито една не съм затворил. "Българската Коледа" на президента Първанов продължих и надградих. Инициативата на президента Стоянов "Изживей една мечта" да помагаме на младежи в неравностойно положение продължих и надградих. Разпитах предишните български президенти, отидох при всеки един от тях - какво не са успели, какво са успели. Опитах да надградя всичко, защото вярвам, че успехът на президентската институция е важен, а не успехът на Радев или на Плевнелиев, или на Първанов.
Със съжаление споделям едно свое притеснение. И ще се опитам с това интервю да помогна на президента Радев - надграждането толкова прилича на един държавен глава! И нещо важно, което в момента не виждам. И е може би най-голямото ми притеснение за това накъде може да тръгне президентът Радев, пожелавайки му да не стигне там. Вземете спора с Цветанов, начина, по който президентската институция се месеше в работите на служебното правителство на премиера Герджиков, съмненията, които останаха, включително лично от премиера Герджиков, за денонощни обаждания от всякакви хора от президентската институция да кадруват, това, което се случва със самолетите - позицията, която заема държавният глава. Всичко това може би е симптом за това, че президентът Радев си е повярвал или е решил, или има план, или преценява, че е важно да позиционира президентската институция в рамките на неговия мандат като самостоятелен властови център. Докато аз си мисля, че на президента му отива да позиционира президентската институция не като властови център, а като център на баланса, институция, отворена за всички - за идеите, проектите, инициативите на всеки, ако са смислени. Включително инициативи на Цветанов. Защо не?
Аз се опитвах да работя с Волен Сидеров, въпреки всичко, което той направи. Накрая човекът дойде и ми стисна ръката. И аз му стиснах ръката. Та нима не прилича на един държавен глава да прости на всеки, да бъде над всичко останало - над политическото ежедневие, дребнотемие и политически битки? И ако на политиците в парламента им прилича да водят тези битки, то е и демократично да ги водят, някой не трябва да ги води. Някой трябва да стои над тях, да бъде отворен към всички, открит към всеки, да подаде ръка на всеки и да ги покани всички на площада, независимо как са имената им. Да ги покани в президентската институция, и не с епитети и определения, а винаги с принципната позиция, че президентската институция е отворена за всички, че тя е център на баланса, тя не води излишни битки, които не й приличат, тя не се бърка в работата на правителството, но същевременно може заедно с правителството да постигне много, например във външната политика на България.
- Как коментирате войната между институциите, която очевидно се беше разпалила през последните дни, преди срещата на президента Радев и премиера Борисов? Удовлетворен ли сте, че те, поне публично, заровиха томахавките?
- Удовлетворен съм. Още по-удовлетворен щях да бъда, ако не Борисов, а Радев инициира този подход. Защото истината е, че Борисов, може да се говорят всякакви неща за него, но Борисов има безспорен политически талант и инстинкт, който му помага много. И в този момент той реагира моментално и реагира по един коректен и полезен за българската държавност начин.
Щях да се радвам президентът Радев не само да беше направил действия срещу народния представител, каквото и да е неговото име, но и да не беше изговорил тези епитети, от които единственият губещ беше президентската институция и българската демокрация. От тази гледна точка това, което ми направи впечатление е, че Борисов подаде ръка. Това е един много голям жест от негова страна. Дано да е разчетен правилно.
- Как тълкувате посланието на премиера "Първо влакове, после самолети, и то нови"?
- Разчитам това послание по следния начин. Българската държава постигна нещо историческо, с което аз много се гордея. Също така в рамките на моя мандат на един исторически КСНС постигнах абсолютно съгласие между всички политически лидери и институции за нова програма и план за развитие на въоръжените сили до 2020 г. На база на тези документи, изковани в президентската институция заедно с правителството и НС, за което благодаря на всички, ние отворихме хоризонт и перспектива пред въоръжените сили и посочихме не един, а 7 приоритетни проекта, по които трябва да се инвестира. И тези приоритетни проекта в решенията на КСНС ги пише и народът ги знае, защото аз казах пред целия народ какво сме се разбрали - че тези проекти трябва да вървят паралелно. И не просто само изтребители - сухопътните войски са не по-малко важни. Да кажем много по-важни. Военноморските сили - по същия начин. А киберсигурността? Къде сме ние?
Затова аз разчитам посланието на премиера по следния начин: Тъй като очевидно този проект - за покупката на изтребителите, ще се забави, ще има парламентарна комисия, на която й трябват месеци да разследва, да види. Може би в резултат на това ще се стартира нова процедура.
- Защо? Смятате, че е опорочена?
- Защото, извинете, но за мен самата процедура е опорочена. Вие имате оферта за нов "Грипен" и употребяван Ф-16 и "Юрофайтер". Нещо не е наред. Именно затова може би премиерът Борисов в момента отваря вратичката към това да има нова тръжна процедура, в която да се каже: "Ако ще е нов, да е нов. Заповядайте всички, които имате нови самолети, и да видим какво ще се получи."
Същевременно, отново казвам, груба грешка на българската държава досега е да не се обърне внимание на радарите. Според мен самолети и радари трябва да вървят паралелно. И не стари, 30-годишни, руски, а съизмерими с НАТО, триизмерни, последно поколение. Защото това е в основата на твоята сигурност. Според мен се върви към нова обществена поръчка. Това е смислено действие. И именно затова, че ще се отложи, а парите са налични в бюджета за 2017 г., те трябва да се преразпределят очевидно за нещо друго. И тук вероятно правителството ще вземе решение да ги насочи към покупката на влаковете, но за мен това не е доброто решение. Казвам го в прав текст.
- А къде да се насочат? В "Хемус"?
- Не. Проблемът е, че нямаме проектна готовност, за съжаление. Трябва да се насочат в сухопътните войски на България. Там може много бързо да се купи така очакваната нова машина, много бързо могат да се надградят киберспособности на българската държава. Ние имаме невероятни компютърни компании, които могат да доставят незабавно техника, да раздвижим и сектора. Може да се инвестира в електронното правителство на България, което е в сърцето на всичко, което искаме да постигнем.
Ще ви кажа в прав текст - аз бих инвестирал в още по-бърз интернет. Ще го кажа най-ясно, за да ме разберат всички. 8 от 10 фабрики на Балканите се случват в Румъния. Не в България, в Румъния. Огромни стратегически инвеститори отидоха в Румъния. Румънците са вече по-богати от нас, с много по-добра перспектива. Какво се промени в Румъния, при положение, че преди 5 г. бяха по-бедни? Две неща. Едното - те взеха всички правилни решения в областта на сигурността и отбраната - радари, Ф-16, и всичко останало на куб и на квадрат. Те не се чудят как да удовлетворят и руснаците, и натовските партньори, а избраха вторите. Нещо повече - руснаците ги уважават за това.
Второ - системата на правораздаване, където ние, за съжаление, произвеждаме скандал след скандал, а румънците отидоха много напред.
Съзнавайки, че това е голям проблем за България, а за Румъния - голям успех, ние обаче имаме едно нещо, което ни позиционира като сила, като атрактивни, заради което се случиха десетки хиляди работни места за млади българи, които останаха. И аз се гордея. В рамките на моя мандат, в три индустрии, създадохме 75 000 добре платени работни места, и млади хора останаха - в информационни и комуникационни технологии, в сектор автомобилостроене и в аутсорсинг индустрията. Защо се случиха тези индустрии? Защото България има най-добрата интернет скорост на Балканите, защото България има компетентност и България е сила в тези индустрии на Балканите.
- Това ни е силата, на която трябва да се облегнем?
- Ако ускорим електронното правителство и интернет скоростта - да се измерва не в мегабити, а в гигабити, и ние да сме първите на Балканите, ще се родят, чуйте ми думата, стотици хиляди нови добре платени работни места за млади хора в България, само заради това.
- И ще се подобри и демографията.
- Ще се подобри и демографията. Защото вече 75 000 млади хора пред очите ми останаха. Задръстват магистралата към Гърция, раздвижиха недвижимия сектор в България. Знаете много добре, че той се движи от тези хора, а не от чужденци вече. Задръстиха магистралата към морето, при което живнаха българските хотелиери. Ефектът от това, че ние създадохме тези 75 000 добре платени работни места, е огромен. Но това е само началото на успеха. Всяка една от тези индустрии казва: ние в следващите 2-3 г. можем да се удвоим. Още 75 000 високоплатени работни места. Какво им трябва? Не им трябва държавата. Трябват им две неща - по-добра интернет скорост и електронно правителство.
Уважаеми г-н премиер, ако има излишни пари в бюджета покрай темата с неслучилата се покупка за самолети за тази година, да увеличаваме драстично инвестициите в интернет навсякъде. Защото тези работни места се създават навсякъде, не само в София. Това е символ на балансирано регионално развитие - добър интернет навсякъде, електронно правителство за всички българи.
- Г-н Плевнелиев, давате мрачна прогноза, че с президента Тръмп никоя държава от Западните Балкани няма да може да стане член на НАТО в следващите години.
- Точно така. Освен това, отчитайки ситуацията от гледна точка на президента Тръмп и президента Путин...
- Между които има позитивна алхимия.
- От което ние много ще страдаме.
- И ние като България, не само регионът?
- Разбира се. Искрено се надявам да не съм прав, но от затоплянето на отношенията на президента Тръмп и президента Путин зад гърба на европейските партньори най-много ще страдат Балканите. Президентът Тръмп търси бърз резултат в Сирия. Знаете, че винаги съм бил честен и съм си носил кръста за това, което съм казвал. И може би това интервю след няколко години ще бъде четено и препрочитано именно от тази гледна точка. Но ще го кажа най-откровено - една подобна сепаративна сделка между президента Тръмп и президента Путин зад гърба на европейските партньори, която позиционира бърз успех на Америка и Русия в Сирия, ще се отрази изключително негативно на Балканите.
- Защо?
- Ще мотивира сили, проекти и амбиции от миналото да се върнат със страшна сила. Путин знае много добре, че процесът на интеграция на Западните Балкани към ЕС няма никакво значение за Тръмп. Което означава, че в един или друг аспект президентът на САЩ, търсейки успех в друг регион, ще остави Балканите в тежка зона.
- Може ли да влияе на процесите тук?
- Е как не? Връщам се на две думички, на които се опитвах моят мандат да е символ - смисъл и баланс. Може да има война на Балканите, ако изгубим баланса, ако някой си повярва, че може да се местят граници със сила само защото велика сила, в този случай - Русия, стои зад него. Виждам извънредна нестабилност на Балканите, която може да се появи в Босна и Херцеговина, където руското влияние се засилва и се подготвя референдум за отделяне на автономната област Република Сръбска. Ако това се случи, на Балканите следва война. Аз виждам изключителна нестабилност, която може да се случи в Македония и там Груевски има огромната вина, и той бе подкрепян от Москва и от Сърбия. Връщат се най-погрешни идеологии на миналото - тези, които създадоха изкуствена империя, която се разпадна с войни и етническо прочистване, великосръбски и великославянски амбиции, начертани от Коминтерна и комунистическите режими от 30-те години на ХХ век. Връщат се под формата на крайни националисти, които вярват в същото, в което вярваха Сталин и Тито преди 100 г.
Изключително съм притеснен, че руският президент е по-скоро символ на това. Националният ни интерес е да има мир на Балканите, който се постига единствено чрез членството в ЕС и НАТО на всички страни тук.
- А не през сфери на влияние.
- Обратен е интересът на президента Путин. Ние искаме всички държави на Западните Балкани да станат бързо член на НАТО, той иска точно обратното. Ние искаме да влязат много бързо в ЕС, той иска точно обратното.
- Каква е пистата на президента, който има сравнително ограничени правомощия? Докъде да се разпростира?
- Пистата е само една, но скоростите по тази писта са различни. Това е малко като дебата, който се води днес за ЕС - на много скорости, при което някой стои в ъгъла и в периферията, с много бавна скорост, докато другите на много висока скорост отварят нови интеграционни проекти. Дебата за Европа на много скорости се опитвам да го променя, включително и в България. Това е част от всичките международни речи, от всяко мое изявление по света. Казвам, че мна нас ни трябва ЕС не на много скорости, а ЕС на много писти.
Не е в нашия национален интерес някой да каже, че България трябва да си стои в ъгъла, на най-ниската скорост по всички нови европейски проекти - банков, цифров, отбранителен съюз, обща миграционна политика. Демократичното е след 2 месеца в ЕС да се случи друг дебат. Да се заяви: Оттук нататък стартираме нови интеграционни проекти. Тези са новите писти на интеграция. По тези нови писти всяка от държавите членки по най-демократичния начин може да прецени с каква скорост да тича. Президентската институция има само една писта - на обединителя.
- Но вие излязохте от тази рамка - договаряте инвестиции, съдействате по енергийни приоритети. Не е ли малко отвъд?
- Говорим за действащия или за президента по принцип?
- Говорим за вас сега.
- Моята писта е само една - и като държавен глава, и до края на живота ми. Не искам да съм силният президент. Не гледам рейтинг, нямам его, аз съм екипен играч.
Искам да остана в историята като добрия и полезния президент. Все още работя за това.
- Но не слабият, както някои ви определяха. А може би прекалено културният и европейският за нашата политика.
- Точно така. Аз този подход от първия ден го практикувах и той ми създаде много проблеми, защото бях добър, посветен, търпелив. Изговориха се маса лъжи срещу мен. “Слабия президент” - каза го дори президентът Първанов. Е, къде е сега той, къде съм аз? Аз обикалям по целия свят, хората ме търсят. Посочете ми едно международно мероприятие на президента Първанов. Нищо против него. Аз искам да е успешен, но съм длъжен да посоча и фактите. Различен съм от него и се гордея, че е така. Аз продължавам да служа на всичко, което представлявах. Културно отношение, добронамереност, подадена ръка към всеки, доброта и смисъл. Аз мисля, че и българският народ е такъв - добър народ. Човек, за да бъде твърд, трябва да бъде културен, уважителен и търпелив. Аз съм много търпелив човек.
Всеки ден се виждам с хиляди българи. Хората ме целуват, прегръщат, стискат ми ръката. Казват: “Благодарим ви, че бяхте добър президент. Вие служихте добре на България.” Ето това осмисля дните ми и ме мотивира. За това се борих. А да бъдеш добър и полезен, хоризонтът е широко скроен. Ти може да бъдеш полезен за много неща, включително и в енергийния сектор, привличането на нови инвестиции.
- Единственото разминаване между вас и Борисов, изглежда, е отношението ви към съдебната реформа в Румъния, която вие харесвате.
- Много е важно съдебната реформа в България да се случи в очите на българския народ, не само в очите на политиците, които винаги ще намерят разумно обяснение. Но народът не се доверява на системата. Доверието на българите и към главния прокурор, и към съда е критично ниско. След като хората имат такава оценка за тази система...
- Е в интерес на системата да се реформира.
- В интерес на системата, в интерес на българския народ. Много страдаме от това, че изпращаме всички погрешни послания - към инвеститорите, международните партньори и българския народ, по отношение на тази система. Аз бях поставил едно ново начало - така, както и румънците го направиха, за съжаление, не успяхме. Нов министър, който се ползваше с доверие, нова стратегия, която бе приета от всички политически сили, за което съм изключително благодарен на 43-ото НС. И тогава просто трябваше да се избутаме още напред и още напред, и още напред. Стъпка по стъпка, чрез резултати. Всичко бяхме подредили правилно. Международните партньори ни повярваха, започна разговор, че България ще излиза от Механизма за наблюдение и контрол в края на 2017 г. 1 г. по-късно, за съжаление, ние изпращаме точно обратните послания. В системата има жесток разкол, тотално противопоставяне на прокурори и съдии, абсолютно разделение.
- Енергията за промяна да тръгне от самата система, а не от парламента?
- Трябва да тръгне от долу на горе, народните избраници да я подкрепят и да има първите резултати. Резултати, резултати.
- Благодаря ви за това откровено интервю.