Водещ Нуно Рожейро
Водещ: Добре дошли г-н президент, добре дошли като гост на нашата програма четвърт век след като вашата държава, вашата нация промени живота си – от държавен социализъм до голямата промяна, която ви постави на европейския път. Заслужаваше ли си?
Росен Плевнелиев: Отговорът е категорично „Да“. По време на комунизма вярвахме, че всички сме равни, но това беше лъжа – всички бяхме равни, но никой не беше свободен. Комунистическият елит си вършеше работата, крадеше пари, придобиваше огромни държавни активи за без пари. По-късно разбрахме, че по време на комунизма сме имали лагери, хора бяха пращани в затвора заради начина им на мислене. По време на комунизма нямахме нужда от визи, за да посетим Португалия, но ни трябваше изходна виза да излезем от България. Затова комунистическият елит решаваше дали можеш да излезеш от страната и някой, който седеше на бюро, решаваше бъдещето и съдбата ти. Така че отговорът е твърдо да. Комунизмът отрови страната ми и сега сме свободни.
Водещ: Както знаете, хората казват, че именно това създаде лошо име на комунизма, но комунизмът не е това, всъщност имаше държавна клептокрация. И като говорим за клептокрация, вие казвате, че България е сред най-еропейските страни е Европа. Независимо от това, Европейският съюз смята, че не правите много например в борбата с корупцията. Печелите ли войната срещу корупцията?
Росен Плевнелиев: Определено се движим в правилната посока. Ако погледнете цифрите, ще видите, че никой не е перфектен. Ако сравните данните за 2014 и 2015 г. на уважаваната Европейска сметната палата за това как държавите-членки на ЕС осигуряват прозрачност и използват европейските фондове ефективно, ще видите, че България има степен на грешка под три процента. Според данните степента на грешка на Гърция е 15 процента.
Водещ: Но не сте ли загрижени за случаите на корупция в съдебната ви система, в полицията, в политическата ви система през годините? Това не е изобретение на Европа....
Росен Плевнелиев: Разбира се, че сме загрижени. Много е важно да познаваш проблемите си. Урокът, който научихме в нашия Европейски съюз, е, че не трябва да криеш проблемите си, защото ако ги криеш не можеш да ги разрешиш. Трябва да си честен и да признаваш, че имаш проблем. Очакват се и национално-отговорни политики за разрешаване на проблема.
България не е перфектна – имаме проблем с администрацията, с корупцията, с липсата на прозрачност, но бележим напредък. Днес извършваме реформи в съдебната ни система, дори променяме конституцията. Колко други страни правят това? Ние поправяме много закони, за да осигурим повече прозрачност. Поканихме Трансперънси Интърнешенъл – световният лидер в мониторинг на прозрачността, да наблюдават процедурите от обществените поръчки за доизграждане на някои магистрали. И ако погледнете цифрите, ние бележим напредък.
Водещ: Нека поговорим за отношението ви към Европа и за трите големи пространства – ЕС като цяло, еврозоната – финансовият клуб, който, меко казано, има някои проблеми, и Шенген, който по принцип е зона за трафик и преминаване без документи. Бихте ли споделили накратко вашата позиция по всяко от тези три пространства.
Росен Плевнелиев: Първо, по въпроса за Шенгенското пространство, България очаква да бъде приета много скоро, защото ние спазваме всички правила. По отношение на миграционната криза днес – коя е единствената страна, която регистрира всички бежанци и спазва съществуващите правила? Така че България доказва, че охраняваме външната граница на ЕС и вършим добре работата си. Надяваме се, че Шенген скоро ще бъде отворен за нас като се приложи двуфазов подход. И още нещо за Шенген, което е много важно, е това, че България е много про-европейска страна. Португалия разбира и формира Европа. Всички споделяме едно и също разбиране, че само една обединена Европа може да бъде проект за мир и за демократично и икономическо развитие. Шенген не е просто една директива или закон как 500 милиона европейци могат да преминават граници, Шенген е мечтата на 500 милиона европейци....
Водещ: Понякога обаче той се превръща в кошмар и затова понякога правилата му временно не се прилагат..
Росен Плевнелиев: Абсолютно... От Гданск до Париж и от София до Берлин – Шенген означава да пътуваш свободно без граничен паспортен контрол, но днес великата Германия временно е изоставила Шенген. Така че се питам дали разбираме, че Шенген не означава само технически въпроси, Шенген е самото сърце на Европа.
Водещ: А какво ще кажете за финансовия клуб на еврото?
Росен Плевнелиев: Погледнете някои дебати, например вчера във Financial Times, някои европейски мозъчни тръстове казват, че Европа е направила две големи грешки през последните 25 години – едната е създаването на еврото като обща валута и другата е разпространението на демокрацията на изток...Това не са две големи грешки, това са два глобални въпроса, които поставихме на масата и постигнахме нещо със световно значение. Наскоро посетих китайския президент, който ми каза: “Ако погледнете от нашата перспектива, през последните 25 години Европа успя да изпълни големи проекти за света. Два от тях – единият беше въвеждането на еврото като обща валута, и другият – разпространението на демокрацията на изток.” Така че виждате как понякога ние, европейците, не вярваме в себе си, но останалият свят очаква нашия план и ние играем водеща роля.
Водещ: Като говорим за останалия свят – кога последно говорихте с руския си колега?
Росен Плевнелиев: Бях на церемонията по закриване на зимните олимпийски игри и тогава разговарях с президента Путин.
Водещ: Приятелски ли беше разговора ви?
Росен Плевнелиев: Вижте, Русия днес е много различна от това, което ние...
Водещ: „Русия днес“ е телевизионен канал (усмихва се)
Росен Плевнелиев: Да, „RT“ (смее се)
Водещ: Но приятелски ли беше разговора ви?
Росен Плевнелиев: Вижте, всички бяха неспокойни. Аз бях неспокоен, защото току-що беше започнала украинската криза. Така че закриването на зимните олимпийски игри беше белязано от началото на кризата. Руските власти също бяха много неспокойни.
Водещ: Вече е казано всичко, което дотук може да се каже за Русия – повече санкции, по-малко санкции, кой подход работи достатъчно......Но с Русия вие сте относително близки като държави. Каква мотивация има Русия да се държи така, както се държа в Донбас?
Росен Плевнелиев: Смятам, че ние, европейците, подценяваме процесите в Русия, не можем да разберем в дълбочина това, което става там. Ние, европейците, се „пускаме“ по-скоро на повърхността, без да влизаме в детайли за това какво и как стана. Не искате да ми кажете, че Русия за няколко дни беше способна да изготви план как да изпрати “зелените човечета“ да окупират и анексират Крим чрез нелегален референдум“? Това, което искам да ви кажа, е, че този план е изготвен преди много години. Не смятате, че това, което се случва днес в Сирия, е решение на руското ръководство, взето „от днес за утре“. Това са мерки, подготвени много внимателно преди години, и част от руския план. Трябва да разберем, че Русия променя играта, а за Европа украинската криза е преломният момент.
Водещ: Но ако Русия зачита международните граници, международните спогодби и закони, ако Русия имаше диалог с Украйна вместо да провeждаше въоръжен “разговор“, не смятате ли, че Русия е много важен съюзник на Европа?
Росен Плевнелиев: Разбира се, че Русия е много важна и трябва да поддържаме всички канали отворени, като се надяваме, че Русия ще се върне на масата за преговори. Така, както стана през 2008 г., когато всички европейски лидери вярваха, че Русия е добър партньор и затова имахме стратегическо партньорство с нея. Само преди четири години, НАТО гледаше на Русия като на партньор в глобалните въпроси. Но днес е различно и виждаме нова руска стратегия, според която НАТО е най-големият враг. Наистина ли ние – Португалия и България, сме най-големите врагове? Европа, като част от НАТО, най-големият враг ли е?
Водещ: Въпреки че диалогът с Русия е труден, винаги има един въпрос, за който всеки говори – това е енергетиката. Искам да кажа, че сме обвзети от въпроса за енергетиката и когато дойде зимата, някои страни страдат повече от други. Украйна се опитваше да се сдобие с нови форми на енергия – някои са спорни като хидравличния фракинг и др. Как България планира да е по-независима, по-суверенна в енергийния сектор?
Росен Плевнелиев: Има един интересен факт около Украйна – в началото на 2014 г., точно преди началото на украинската криза, Украйна получаваше 100 процента от доставките си на газ през Русия, а само година и половина по-късно Украйна получава 90 процента от газовите си доставки не от Русия. Украйна успя тотално да промени газовите си доставки. Що се отнася до България – ние сме зависими от руските доставки. Понякога казваме следната поговорка в България “Искаме да разделим сиренето не по братски, а поравно.” Що се отнася до доставките от Русия, днес България не е в равнопоставена позиция, защото ние плащаме най-скъпия газ. Руснаците казват: “Ние обичаме българите, ние сме исторически свързани с тях.” Но защо плащаме най-високата цена на газ в Европа? Ние сме братя и не сме равнопоставени. Така че България, разбира се, иска диверсификация и има голям интерес от Транс-адриатическия газопровод (TAP), така че през 2019 г. очакваме да доставяме газ през Азербайджан и вероятно от няколко други източника. И още едно важно уточнение – всички тези действия не са насочени срещу Русия. Те ще помогнат на Русия да разбере, че монополистичният начин на мислене и монополните действия няма да помогнат на глобалната търговия. Така че се надяваме, че Русия ще бъде важен партньор, с пазарни цени и пазарни условия.
Водещ: Един от вашите съседи, който е енергиен доставчик, е Турция. Забелязах, че сте един от първите държавни глави, които поздравиха г-н Ердоган за неговата победа. Как се развиват отношенията с Турция, имайки предвид, че сте били васална държава на Турция до 1908 г. За известно време сте били в отношение на “любов и омраза” с Турция, но сега повече е любовта, отколкото омразата...
Отговор: Да, ще ви издам една “тайна” – аз също бях единствения държавен глава присъствал на встъпването в длъжност на г-н Ердоган като президент през август 2014 г. Съзнателно го направих – ние се гордеем с постигнатия напредък в отношенията с нашите турски съседи. Когато бях в комунистическата армия – това беше в периода 1982 – 1984 г., всяка вечер ни се казваше: „Те са най-големите ни врагове. Стреляйте срещу Гърция и Турция – те са най-големите ви врагове.” България трябваше да се бори срещу Гърция и Турция, като част от комунистическото разбиране. Но днес сме най-добрите приятели – както с Турция, така и с Гърция. Милиони българи посещават Турция и Гърция на почивка. В момента сме в най-добрите възможни отношения с Турция. Само още един факт – ако погледнете цифрите, двустранната търговия между България и Турция беше 2.5 милиарда долара преди три години. Три години по-късно – 5 милиарда евро, увеличила се е двойно.
Водещ: В този ред на мисли, да предполагам, че лобирате за това Турция да влезе в ЕС...
Росен Плевнелиев: Ние разбираме Турция! Във връзка с миграционната криза всеки е изненадан и се пита какво ще правим. Днес ЕС разбира, че без Турция не може да има решение. А относно България – през 2013 г. бяхме първата държава по пътя на миграционната вълна. Имаме 245- километрова граница по суша с Турция и преди две години установихме добро сътрудничество. Заедно с турските ни съседи сме много по-ефективни на българската граница, която е външна граница на ЕС. България доказва, че заедно с Турция можем да постигнем добри резултати.
Водещ: В момента сте на португалска земя. Какви очаквания имате за връзките с Португалия? Какво може Португалия да направи за България, и какво можете вие да направите за Португалия?
Росен Плевнелиев: Има толкова много приятелство и разбиране. И е символично, че Португалия, която е в западната част на Европа и България – която е в източната, споделят еднакви ценности. Дори днес български войници са част от ученията Trident Juncture в Португалия и заедно с много други страни. Преди четири месеца ми гостува президентът на Португалия. Бях поразен, когато организирахме среща на президента Анибал Кавако Силва и португалската общност в България – на която дойдоха хиляди хора – млади, способни португалци, които работят в България, които променят, инвестират в България, и формират страната, работещи за глобални компании като HP, Microsoft в България. Така че и двамата президенти бяхме толкова доволни да видим, че млади българи и португалци се събират заедно и това им харесва.
Водещ: Няма да Ви питам какво обсъждахте с нашия президент...
Росен Плевнелиев: Можете да ме питате!
Водещ: Може би ви е обяснил, че в момента сме в, да я наречем политическа, криза. Но това не е криза, защото ако имаш конституция, никога няма да си в криза. Но има ли нещо, което можем да научим от България, защото вие преминахте през много тежък политически процес и изглеждаше сякаш, че има дълбоко противопоставяне. Как може да се управлява страна по този начин?
Росен Плевнелиев: Вие имате криза и ние имахме. Ще ви кажа нещо много важно за конституцията. Вие ще имате, имате и имахте кризи, което е нормален процес. Конституцията е лекарството, когато стане наистина трудно, тя ви показва решенията и осигурява изход. Това се случи в моята страна.
Водещ: Ако е добре написана. Понякога конституциите не са много добре написани.
Росен Плевнелиев: Нека ви разкажа за случилото се в България и ще откриете много сходства. През 2013 и 2014 г., като президент, за две години, имах работа с три парламента и пет правителства. В страната цареше огромна нестабилност. Политическите партии се противопоставяха остро една на друга и част от тях нямаха желание да постигнат определено ниво на компромис и баланс. Те просто казваха: “Искам да взема властта и да управлявам.” Тази огромна нестабилност намали инвестициите, увеличи безработицата и засили нестабилността. Имахме проблем с четвъртата по големина банка в България, която фалира точно в този момент. Но научихме важни уроци. Първият е, че стабилността е предпоставка за всичко останало. Ако няма стабилност, няма нищо друго. След две много трудни години за България, след още едни предсрочни избори през 2014 г., стана дори още по-сложно. Представете си само – в Народното събрание влязоха осем политически сили, което означаваше, че създаването на управленска коалиция е много трудно. Въпреки това, успяхме да го постигнем. Създадохме отговорна коалиция, която донесе стабилност като предпоставка за всичко останало.
Водещ: В един момент сякаш се притеснявахте за възможността за вероятна промяна на системата и дори се опитвахте директно да говорите с хората чрез група от дискусии. Ние наричаме това пряка демокрация. Вярвате ли в пряката демокрация?
Росен Плевнелиев: Да, вярвам в нея.
Водещ: Значи трябва да има още нещо освен изборите?
Росен Плевнелиев: Силно вярвам и съм един от двигателите на пряката демокрация в моята страна. Насърчавам категорично пряката демокрация. Понякога когато сме в криза, е много лесно за политическия елит да търси удобно извинение. Те казват: “Сега имаме проблем, защо не променим конституцията и системата?” Не, ако имате проблем, опитайте се да го разрешите. Опитайте се да подобрите нещата. И пряката демокрация е лек, който ще направи демокрацията ви по-добре функционираща, без да се налагат големи промени, които не си заслужават усилията. Аз съм срещу президентска демокрация в моята страна и уважавам българската парламентарна демокрация. Като президент съм удовлетворен от системата, в която Народното събрание заема централно място. От парламента зависи да се взимат важни решения, да избира правителства, да следи изпълнението на бюджета. Но, от друга страна, ако имате пряка демокрация, вие обогатявате вашата демокрация и затова инициирах референдум в България.