„Ако поколението, което събори Берлинската стена започне да изгражда 26 г. по-късно нови стени, това ще постави на карта мечтата за обединена, мирна и демократична Европа. Нашето оръжие е интеграцията, не изолацията.“
Г-н президент, какво мислите относно настоящите миграционни и бежански политики в Германия?
Съществуващата бежанска криза ни напомни принципите, вградени в основите на обединена Европа. Mиграционните потоци преминават през границите на всяка една европейска страна. Проблемът е общ и може да бъде решен, само когато сме заедно, посредством европейската отговорност и солидарност. Затова и България действа като отговорен член на ЕС.
Ето няколко факта за проблемите с бежанците, които имаме в момента и които могат да покажат решението. През 2013 г. България беше първата страна, достигната от бежанската вълна. Имаме 245 км сухопътна граница с Турция. Тогава бяхме изненадани. Бяхме претоварени. Но работихме заедно с Фронтекс, с европейските институции и с компетентните структури на Организацията на обединените нации. Инвестирахме много в нашите системи за защита на границите и постигнахме много добро сътрудничество с турските власти. Придържахме се към правилата – тези от Дъблин и Шенген, въпреки че България не е държава членка на Шенгенското пространство. Това означава, че всеки мигрант, който влиза в България, бива регистриран. Ние бяхме единствената страна, и казвам това с гордост, която се придържаше към правилата.
И затова бяхте остро критикувани ...
Тъй като в България регистрираме бежанците, вече не толкова много от тях искат да идват тук. Те биха могли да продължат към Германия, но рискуват, в съответствие с правилата от Дъблин, да бъдат върнати в страната от ЕС, където са регистрирани за първи път. Ние бяхме критикувани, не защото регистрираме бежанците, а защото не разполагаме с най-добрите условия за тях. Но подобрихме грижата за бежанците. Това потвърждават и международните доклади. А ето и част от решенията: ако ние в Европа не спазваме собствените си правила, това означава, че имаме голям проблем. Можем да бъдем ефективни само ако всички държави членки застанат зад подписите си под споразуменията от Дъблин и от Шенген. Ние трябва да регистрираме бежанците и да полагаме еднакви грижи за тях, както и да ги разпределим справедливо между държавите членки, без значение коя граница на ЕС преминават за първи път.
Придържа ли се Германия все още към правилата?
Германия все още се придържа към правилата от Дъблин. Канцлерът отмени временно само тези от Шенген.
Дори едно правило ...
Да. Но става дума преди всичко за това, че според споразумението от Дъблин, бежанците трябва да бъдат регистрирани, в последствие и разпределени солидарно. Ние имаме не само бежанска криза, имаме повече кризи - гръцка, финансова, криза в Украйна, криза с младежката безработица и много други. Без значение каква е кризата, тя вече не може да бъде решена само от една държава от ЕС, без значение колко е богата и голяма e тя. Европа не се справя към момента с миграционната криза, тъй като 28-те страни все още не са в състояние да се обединят около общо решение. Набиращите в момента сила националистически интереси отслабват допълнително съюза. Национализмът, популизмът и антиевропейската реторика са огромна заплаха за Европа. Европейският съюз не е проект за милиардни фондове и тяхното управление от Брюксел. Европейският съюз е проект за мир. Мирът е възможен само тогава, когато правилата важат за всички. Нашата обединена Европа се нуждае днес повече от всякога от допълнителна доза доверие.
Откакто руският президент Путин активно се намесва в Сирия, ситуацията не се е подобрила.
Русия има амбициите да бъде световна сила и да има думата при всеки международен конфликт. Вероятно е смислено Русия да бъде част от решението в Сирия, но, разбира се, в синхрон с европейската външна политика. Руските амбиции преминават дори отвъд постсъветското пространство. Русия заявява своите интереси в Сирия, Близкия изток и на Балканите. Политиката на велики сили с техните изконни интереси и сфери на влияние е много опасна, ако противоречи на основните принципи на международния ред. Например, суверенитета на националните граници или суверенното право на народите да решават сами бъдещето си на свободни избори.
Западът иска диктаторът Асад да си отиде. Путин иска да го подкрепи. Има ли изобщо алтернатива на Асад? Кой би могъл да управлява страната?
Целта е мир, така че милионите бежанци да могат да се завърнат и да изградят отново страната си, да я модернизират така, че хората сами да решават собственото си бъдеще чрез свободни избори. Тази цел може да се постигне на няколко етапа. Възможно е Асад да остане още известно време, но устойчиво решение за Сирия с диктатора Асад не съществува. Не мисля, че европейската дипломация има нещо против това. И Путин изпраща същия сигнал. Той казва, че ние не се нуждаем от Асад в дългосрочен план, но нашите интереси трябва да бъдат защитени. Всички големи и регионални сили могат и трябва спешно да намерят решение за Сирия. Целта в дългосрочен план е мир в региона.
Имайки предвид всички тези кризи, трябва ли да се притесняваме за евроинтеграционния процес?
Имаме рекорден брой кризи по света, както и в Европа. Възможно е да се появят още. Оттеглянето на Великобритания от европейската общност, например. Това може допълнително да дестабилизира Европа за дълго време. Имаме много висок процент на младежката безработица. Това може да доведе до загуба на цяло поколение. Възможно е в бъдеще да има проблеми с нарастване на популизма и национализма. Идва ново поколение, което аз наричам поколението „да, но“. Много политически представители в Европа казват: да, аз стоя зад Общността, но след това те разграничават собствените си интереси от нея. Това не е европейската идея отпреди 70 години. Тогава, след руините на Втората световна война, не е имало „Но“, имало е само „Да“: да, ние искаме обединена Европа, един континент, без граници. Шенген не е просто едно споразумение, това е мечтата на 500 милиона европейци, които да могат да пътуват от Гданск до София и от Париж до Берлин без да показват паспортите си. Днес ние назоваваме кризите в Европа без да ги решаваме. Ние трябва да се справим с тях една по една и в дългосрочен план. Тогава хората ще видят, че ЕС функционира и ще бъдат горди с Европа. Важно е да бъдем активни. България винаги стои зад европейското единство. Единственото оръжие, което има Европа, не е от военен характер, то е интеграцията.
Колко голям проблем е за България, че много млади, добре образовани хора, отиват в чужбина?
Много българи са добре образовани и имат добри езикови умения. Има 230 000 българи в Германия, повече от 300 000 в САЩ, много в Испания и в Обединеното кралство. Те се интегрират много бързо и допринасят за социално-осигурителните системи в съответната страна. Това, че те напуснаха България е голям проблем за българската икономика. Но успехът на многото българи по света допринася също и за напредъка на България. Най-големият инвеститор в България днес са българите в чужбина. Моят собствен опит показа как чрез работата ми първо в Германия, а след това от продажбите на много германски продукти в Югоизточна Европа, Германия печели от европейската интеграция. Германия е отличен пример за успешна европейска интеграция.
Как атентатите в Париж ще променят Европа?
Тероризмът е глобална заплаха, отговорът трябва също да бъде глобален. Всички трябва да се обединят срещу него - Европа, Америка, Русия, Китай, всички. Срещу терористите трябва да се приложи целият арсенал от мерки за сигурност. Терористите могат и трябва да бъдат победени от глобалната антитерористична коалиция и да бъдат изправени пред съда. Но идеологията на тероризма не може да се победи с оръжия. Борбата с радикалния ислям може да бъде успешна само в съюз с ислямския свят и ислямските общности в Европа. Отговорът на атентатите трябва да бъде солидарност и единство в Европа. Сигурността на хората трябва да бъде гарантирана. Но в никакъв случай не бива да се допуска разделение по религиозен, етнически или друг принцип. Всички ние, християни, мюсюлмани, евреи и други трябва да продължим да живеем заедно и да се сплотим още повече срещу екстремизма. На външните граници на ЕС трябва да се подобри контролът, но изграждането на огради в Съюза само ще задълбочи разединението в Европа. Ако поколението, което събори Берлинската стена, започне да изгражда 26 години по-късно нови стени, това ще постави на карта мечтата за обединена, мирна и демократична Европа. Нашето оръжие е интеграцията, не изолацията. Нашето оръжие срещу идеологията на тероризма е образование, толерантност и уважение към различния. Разпространението на радикализацията, популизма и национализма в европейските общества, разрастването на ксенофобията ще изостри рязко проблема. Отговорът на атентатите трябва да бъде повече, не по-малко Европа.