Като държавен глава не се впечатлявам от огромни паради, които демонстрират военна мощ и оръжие за масово поразяване. Но със сигурност се впечатлявам от отговорни политически действия, решения за това как да създадем и как да гарантираме мира дълготрайно и устойчиво в Европа. Именно затова утре ще вдигнем високо знамето на Европейския съюз в Деня на Европа, но и ще почетем паметта на загиналите – над 50 милиона от най-кървавия конфликт в историята на човечеството - Втората световна война, заедно с българските ветерани във Военната академия на специална церемония. Ще поставим урни от 23 бойни полета, на които оставихме и кръвта на свидни български жертви. Историята ни казва, че мирът може да бъде гарантиран само тогава, когато правилата важат и за силния, и за слабия; и за големия, и за малкия. (…)
Като демократ и като президент аз не мога да мълча. Когато се нарушават основните принципи на международния правов ред и то в Европа, не бива да се мълчи. Тогава, когато се подкопават основите на мира в Европa – не бива и не трябва да се мълчи. Като държавен глава обаче правя разликата между Кремъл и Русия. Моята позиция не е крайна. Тя съответства на решения на ООН, както и на Европейския съвет. Същевременно моята позиция към Кремъл е позиция на посочване на проблемите. Тъй като в украинската криза, а и в действията на Москва спрямо ЕС, за съжаление, ние виждаме по-скоро предпоставки за неспазване на върховенството на закона и принизяване на правовия ред такъв, какъвто беше създаден. Неспазване на принципите от Париж, неспазване на Хелзинкските споразумения, неспазване ако щете и на Будапещенския меморандум. Но като държавен глава се отнасям с цялото си уважение към Русия, към руския народ, към всичко, което те са завещали на славянския свят, на България, огромното културно богатство и наследство, което ние уважаваме и почитаме.
Политиката на сфери на влияние трябва да остане в 19-и век. (…) Народът на Украйна има пълното право на демократични избори, да избере своето правителство, както и да промени своята Конституция по законосъобразен начин. Народът на Украйна има пълното право да прецени дали да бъде член на Европейския съюз. Същевременно аз като държавен глава не мога да се съглася с позицията, че само по географски принцип вие не можете да бъдете демократична държава или вие не можете да бъдете член на Европейския съюз, защото сте комшия на някой. Самоопределението на народите е здравата основа, която ни пази от бъдещи войни. За съжаление, днес виждаме амбиции за връщане на политики от 19 в. Решително се противопоставяме на тях.
Водещ: Г-н Плевнелиев, все пак, не мислите ли, че най-устойчивата формула на външната политика е винаги с Европа, никога срещу Русия или поне, вие сте немски възпитаник, знаете че оригиналът е винаги с Германия, никога срещу Русия? Това не е ли основата за една външна политика?
Българската външна политика днес по никакъв начин не може да бъде вкарана в едно изречение. Не бива и да се водим от принципи от миналото, които трябва да оставим там, където им е мястото. Още повече, че ние преживяхме не една, а две национални катастрофи. В 21-ви век нашата външна политика е на отстояване на националните интереси, такива, каквито са определени и от българските революционери, от българските будители, от българските възрожденци - да намерим своето достойно място в Европа и да направим своята „чиста и свята република“. Винаги ще споря с всички, които тръбят, че нямаме посока, цел, идеал и трябва да спазваме някакви подобни елементарни принципи. Имаме си и цел, и идеал и посока, но чистата и свята република означава демокрация от европейски тип. Имаме още много какво да свършим в тази посока. Затова българската външна политика трябва да се съобрази, освен с националния интерес и с един много широк и пъстър свят. Говорим за Германия и Русия – ами Китай, САЩ, ами Европейският съюз като глобален фактор, като най-голямата икономика? Ние имаме много векторна политика, която е съобразена с нашия национален интерес. (…)
Гордея се, че постигнахме широко политическо съгласие в подкрепа на бъдещата модернизация на нашата армия. (…) Не е лесно на правителството. Същевременно обаче, когато е трудно, когато е несигурно, когато има рекорден брой кризи и когато ние можем да бъдем дестабилизирани отвън по различни начини, ние имаме нужда от силно послание и към нашата армия, както и към сектор „Сигурност“ като цяло. Държавата застава зад тях и работи за тяхната модернизация. Очаквам и реформа в сектор „Сигурност“, пакет от 4 закони, той трябва да се случи много скоро. (…)
Не вярвам в магии, но много ми се иска да вярвам, че нашето общество, нашите институции ще имат силата и отговорността да гарантират справедливост за всеки в тази държави, и работещи институции за българите. А това означава система на правораздаване, която не обслужва силните на деня, а която работи независимо по съвест, и по закон. Това трябва да постигнем и тук става въпрос не за магически, а за национално-отговорни действия, които не търпят отлагане.
Все още не се отварят. Една година, след като аз излязох с много категорично послание и реч още в 42-рото Народно събрание, в предишното Народно събрание, тогава аз казах, че ако не се отворят досиетата КТБ, подмененият преход ще продължи с още едно поколение. Една година след като апелирах към българското Народно събрание и към всички политически сили, все още виждаме като че ли предварителни действия, но не действия по същество. За мен действия по същество са да се тръгне по пътя на парите и да се гарантира, че този път българският народ няма да остане излъган. Има едно публично представяне по казуса КТБ, което силно ме притеснява и ме навежда на тревожни мисли. Днес говорим, че КТБ казуса не трябва в бъдеще да се повтаря. Не. Казусът КТБ е повторение на вече случило се ограбване на българския народ, което стана през 1997 година с кризата на българските банки. Тогава народът беше обран. Тогава всички държавни пари пак в банките, пак чрез офшорните фирми бяха ограбени и отнесени. Тогава никой не получи заслужена присъда, един лев не беше върнат. Ако сега казусът КТБ повтори вече случилото се през 1997 година, това ще бъде едно безотговорно действие на българския политически елит, който народът няма да прости. (…)
Аз съм много търпелив човек. Освен това съм и инженер. Аз вярвам, че всяко едно нещо може да бъде подобрено и усилието трябва да бъде да се подобрява, а не да се разваля. Виждам проблемите във всеки един от обществените сектори. Виждам и решенията. Зависи, разбира се, много от парламента и от правителството. И аз съм убеден, че през тази година дадените заявки за подобряване и за реформи ще намерят и своята реализация. Виждаме и първите конкретни резултати. Кога сме имали повече комисари от Европейската комисия да ни бъдат на гости, отколкото сега? Кога сме имали повече милиарди разплатени с България, отколкото в последните месеци? Кога сме имали, ако щете, и толкова смирен тон в Народното събрание, от последните няколко години? Мисля си, че това са научени уроци и се надявам 2015-та да бъде една година на стабилност и на развитие за България.