Водеща: Руската военна сила и корупцията по горните етажи на властта са два ключови проблема, които днес пораждат страх и гняв по улиците на Украйна. Но тези явления не се наблюдават само там. Много страни от Източна Европа са изправени пред подобна битка. Една от тях е България, член на НАТО и ЕС. Страната, обаче, все още е зависима от доставки на газ от Москва. След няколко трудни години за икономиката и злоупотреба с власт, гражданите в страната са гневни. Много млади хора живеят в бедност и обвиняват за това политиците. Човекът, който е в центъра на всички тези събития е Росен Плевнелиев. Той дойде на власт преди две години с помощта на установена властова структура, но той се вижда като човек, който е бил извън властта, човек, който е работил в реалната икономика, собственик на строителна фирма, човекът, от който България има нужда. Тази седмица, когато български военни кораби участват във военни учения в Черно море заедно с американски и румънски войски, ние питаме накъде върви Европа, има ли начин да се намали не само руското влияние но и да се обуздае корупцията и дали България ще усети нажежената украинска криза. Ще разберем всичко това от разговора, който Ал Джазира проведе с президента Плевнелиев.
Нека започнем със събитията в Украйна. Много хора казват, че това е най-сериозната криза в отношенията Изток-Запад след края на студената война. Съгласни ли сте?
Росен Плевнелиев: Като страна с балансирана политика, страна на кръстопътя на цивилизациите, ние сме виждали какво ли не, и действително се надяваме, че след тази тежка буря днес, слънцето отново ще изгрее, слънцето ще се върне на небето. Надяваме се също, че политиците ще покажат отговорно отношение. И ние търсим решения не от днес за утре и не такива, от които някои ще спечелят, а други ще загубят, вероятно украинците ще са големите губещи. Единственото решение за Украйна е устойчивото дългосрочно решение, което означава Украйна да запази границите си, никой да не анексира територии, никой да не реже територии и да не нарушава международното право. И наистина се надяваме, че това ще е основата на бъдещите решения.
Водеща: Смятате ли, че действията на Русия нарушават териториалния суверенитет?
Росен Плевнелиев: Надяваме се това да не е така, надяваме, че това няма да се случи, но днес наблюдаваме как руски войници навлизат в територията на Украйна.
Водеща: Това вече се случва.
Росен Плевнелиев: Така е, и следим събитията много внимателно в детайли, защото знаем, че украинския народ и руския народ са близки. До какво ще доведат действията на политиците, до нова студена война, ще противопоставят ли и вкарат в битка две близки нации? Ще дадат ли началото на война, ще нарушат ли международното право? Наистина се надяваме това да не стане. Това което днес се случва в Крим е много важно, то може да даде пример, който света да последва и се надяваме, че това ще е добър, а не лош пример.
Водеща: Кримският парламент, разбира се, вече е гласувал присъединяването към Русия и призовава за референдум по този въпрос. Ако Крим се самопровъзгласи за част от Русия, което вече прави, това ще доведе ли до ескалация на напрежението?
Росен Плевнелиев: Ние призоваваме Русия да спазва международното право, всички сме много загрижени и се надяваме, че тя наистина ще го спазва. Всяко анексиране на украинска територия, независимо малка или голяма, ще създаде напрежение, което ще даде резултати в дългосрочна перспектива и ще върне света и региона назад във времето.
Водеща: Вече наблюдавате ли какво прави Русия, нарушава се международното право, защото много ръководители на европейски страни вече казаха, че Русия нарушава международното право.
Росен Плевнелиев: Това е така и това казваме и ние. Ние допринасяме за изграждането на обща позиция на ЕС. Днес гласът на ЕС е много силен и ясен, ние бихме желали всички страни в конфликта да спазват международното право.
Водеща: В интервю, което дадохте неотдавна казахте, че желаете Европа да излезе със силна обща позиция спрямо Русия. Одобрявате ли обявените санкции?
Росен Плевнелиев: Надявах се, че ЕС, Русия и САЩ ще намерят мирно и трайно решение. И наистина се надявам, че чрез политически диалог и дипломация ще намерим решение. Аз призовавам и заемам позиция като европейски президент, не само български президент, а президент на страна-членка на ЕС, всички да спазват международното право и стандарти. Ако не, това е покана най-лошото да дойде.
Водеща: Е, какво ще стане ако дойде най-лошото? България е член на НАТО. Трябва ли НАТО да се намесва?
Росен Плевнелиев: Не очакваме това да стане. Надяваме се, че независимо че Русия днес демонстрира сила, това няма да доведе до решение, което да нарушава международното право и да създаде дълготрайно напрежение. Така е, не само ЕС но и САЩ изпратиха много ясни послания към Русия, и се надяваме да се обърне внимание на нашата загриженост, както и на загрижеността на украинския народ, защото говорим за украинците и руснаците, те са като братя. Как ще живеят заедно ако някой анексира територия от другия, как ще съжителстват в региона си, как ще градят своето бъдеще, своята история, ако едната страна нарушава международното право и пресича граници и не спазва международните стандарти. Ние вярваме, че единственото трайно решение е чрез политически диалог, като се запази териториалната цялост на Украйна и се действа на основата на международното право.
Водеща: Всичко това се развива, разбира се, малко на север в Черно море, близо до България. Тревожите ли се за отражението, което събитията могат да имат вътре в страната? Имат ли те отражение в България?
Росен Плевнелиев: Да, тревожа се. Вече наблюдаваме отражението и то може да бъде много по-силно. България има отворена икономика, ние сме зависими от руските и украински туристи, ние сме зависими от логистиката, която минава през Украйна и свързва черноморските пристанища и балтийските и средиземноморски пристанища. Ние произвеждаме, и търгуваме с един по-широк регион и виждаме проблемите в икономиката ни. България е зависима от доставките на руски газ, почти 87 процента от газа идват оттам. И имахме голям проблем още през 2008 г. когато отново г-н Путин и украинските власти бяха в конфликт и спряха доставките на газ за много други невинни страни, включително България. Така, че ние се надяваме на отговорно отношение, надаваме се да се спазват договореностите и да не се нарушават международните стандарти.
Водеща: Говорите за зависимостта ви от руските газови доставки. Това беше огромен проблем за България когато газовите доставки за Европа бяха спрени поради кавгата около цените, да не говорим, че повечето от вашия газ идва през Украйна. Имахте ли срещи с вашите министри, за да обсъдите какво да правите ако кризата се задълбочи и се нарушат газовите доставки?
Росен Плевнелиев: Ние сме много загрижени, но сме си извлекли поуките от 2008 г. Тогава в най-студените дни на най-студената зима газът просто беше спрян. Да, имахме договор с Газпром, но те спряха доставките, просто защото бяха в конфликт с трета страна. Е, ние си извлякохме поуките и сега строим нов интерконектор с Румъния, строим газови интерконекторни тръби с Гърция, Турция, Сърбия за да сме сигурни, че България ще се свърже с алтернативни доставки.
Водеща: Алтернативни доставки? Мислех, че повечето от доставките ще продължават да идват от Русия, все още работите върху Южен Поток?
Росен Плевнелиев: Да, вие сте абсолютно права. Виждате, че сега това е положението – 87 процента от доставките на газ идват от Русия. Но започнахме да работим усилено и съм особено горд, че съм първият български президент, който размести приоритетите, така че сега говорим за енергийна независимост, за енергийна диверсификация и енергийна ефективност.
Водеща: Вие говорите за това, но на практика не го изпълнявате, нали? Тъй като парламента отхвърли идеята за проучвания за шистов газ, което можеше да бъде алтернатива.
Росен Плевнелиев: Но, вижте, нека ви кажа какво правим. Газовият интерконектор с Румъния скоро ще бъде построен и ще започне да функционира след месец. Това е нещо, което нямахме през 2008 г.
Водеща: Откъде идва газа?
Росен Плевнелиев: Румъния е свързана с доставките от централна Европа. Имаме и друг вариант, ние договорихме газовия интерконектор с ТАП, става въпрос за независими доставки на газ от Азербайджан през Европа, а България ще се свърже с интерконектора през 2017 г. Имаме договореност и работим в тази посока. Това няма да стане утре, но след три години ще бъде факт. Ще получаваме доставки на газ от Азербайджан. А след една седмица имаме уговорка с приятелите ни от Турция да подпишем меморандум за започване на работа върху българо-турския интерконектор, което ще отвори съвсем нов хоризонт пред нас, ще можем да получаваме доставки от Турция. А защо не от Катар, Иран, Азербайджан или други страни. Това ще се изгради само след година, да, изисква време. Но си извлякохме поуките и работим усилено. Не заради българските политици, заради зависимостта ни от Русия или някоя друга страна, а заради българския бизнес, заради българите, които искат да видят една страна, диверсифицирана и независима.
Водеща: Москва ще одобри ли това?
Росен Плевнелиев: Е, сигурен съм, че няма да го одобри, но ще разбере, че света е широк и всеки има своите хоризонти, може да си зависим, но не може външната, газовата и енергийната политика да се основават само на зависимости, става въпрос за свързване, интегриране, съвместна работа, сътрудничество. Ако Русия разбере, че света е широк, свят в който Катар, Русия, Азербейджан и много други страни искат да споделят европейския пазар, основан на правила, това е добре за Русия.
Водеща: Мислите ли, че все още има проблем за българската политика, за това, че тя е повлияна от Русия? Имаше няколко вълни от протести и някои казват, че протестите са били повлияни и организирани от Русия, защото това не е в интерес на Русия.
Росен Плевнелиев: Вижте, България е доста специална страна, където днес можете да видите двата различни подхода. От една страна тези, които имат прозападна ориентация и които желаят България да се интегрира в ЕС възможно най-бързо и от друга, тези, които винаги възприемат Русия като големия брат, който, да речем, освободи България от турско владичество през 19 век. Но, вижте, България сега се събужда, българите споделят виждането, че страната трябва да има балансирана политика не като троянски кон на Русия в ЕС, какъвто беше, а като врата, ние не сме троянски кон, ние сме врата на ЕС за търговия с Турция и Русия и на Турция и Русия за търговия с ЕС. България е горда страна-членка на ЕС и работим за един по-силен и интегриран ЕС.
Водеща: Знам, че българите не се страхуват да разкриват чувствата си. Другият голям вътрешнополитически проблем, след малко ще говорим за бедността, но сега за корупцията. Корупцията е един от големите въпроси, които ЕС многократно напомни на България, че трябва да разреши.
Росен Плевнелиев: Ако погледнете последното проучване на Галъп за целия свят, ще видите, че корупцията е най-големия проблем по принцип за всички нации по света. Но ако погледнете България, последното проучване на Галъп показва, че трите най-големи проблема на България са икономическите, а именно ниските доходи, високата безработица и малките икономически перспективи, и след това идва корупцията.
Водеща: Според Центъра за Изследване на Демокрацията корупцията в България е поне три пъти по-висока от средната за ЕС и преди няколко години Европейската комисия каза, че организираната престъпност има огромно влияние върху икономическите дейности в страната, т.е. мафията, преборихте ли се с мафията?
Росен Плевнелиев: В България казваме, добре, Европейската комисия е уважаван партньор, ние ще свършим работата си, но ако има напредък, моля ви оповестете го на света. България бележи напредък, например, в по-доброто управление на европейските фондове, но ако има проблеми, например корупцията и нелегалните престъпни групи и т.н., те присъстват в доклада и ние работим по тях.
Водеща: Казахте, че в миналото милиарди долари са потънали в сектора на здравеопазването, в енергийния сектор, искате да кажете, че това вече не се случва?
Росен Плевнелиев: Не, казвам, че тези пари изчезват дори и сега и казвам, че това са ясни примери на наливане на обществени средства в нереформирани сектори. Ако погледнете фактите, преди 10 години българската държава отпускаше субсидии за здравеопазването от един милиард, сега отпуска субсидии от 3.5 милиарда годишно и нищо не се е променило към по-добро. Никой не е доволен, лекарите не са доволни, пациентите не са доволни, така че, наливаме 3,5 пъти повече пари годишно, и няма никаква промяна. В това, според мен, се състои проблемът. Като президент, който е честен към своя народ, не замазвам проблема и казвам, че наливаме 3,5 пъти повече пари без никакво подобрение, така че имаме нужда от реформа.
Водеща: Така ли смятат българите, какво е вашето усещане?
Росен Плевнелиев: Българите са насред криза, която продължава вече повече от пет години, при нас има комбинация от кризи, имаме криза свързана с безработицата, социална криза защото ние виждаме, че 20 процента от населението е сериозно загрижено за икономическото си бъдеще. Но единственият начин да разрешим проблемите е добре да ги опознаем, да се обърнем към тях и после да започнем да ги решаваме.
Водеща: Ето някои отговори, които получихме от обикновените българи, с които разговаряхме, ето какво казаха за техния президент.
Интервюиран 1: Въпреки че не е лош като човек, той не е добър политик...
Интервюиран 2: Бих казал, че създава впечатление на политик, който се интересува от мнението на хората и по някакъв начин се опитва да играе ролята на техен поддръжник. Доколко се справя, е друг въпрос. Аз мисля, че за съжаление не се справя.
Интервюиран 3: Много приятелски настроен е на пръв поглед, но е далече от мнението на хората и не изпълнява ролята на обединител на нацията, на президент, който трябва да подкрепя мнението на хората.
Интервюиран 4: Всички политици са еднакви за мен, нито един не е достоен, жалко за България. Аз съм срещу управлението им. Обичам родината си, но не обичам държавата.
Водеща: Как се чувствате когато слушате какво обикновените хора мислят за състоянието на политиката и политическите лидери в България?
Росен Плевнелиев: По принцип доверието в българската политика е на най-ниско ниво. Доверието в парламента спадна до най-ниското ниво в историята – девет процента. Знам, че не съм перфектен, но също знам, че съм много отдаден на народа си, на нацията. Не очаквам всички да кажат “имаме великолепен президент” и не се интересувам толкова много от имиджа си. Не разигравам сцени за да подобря имиджа си само защото мога да го правя. Това, което се опитвам да правя е да работя като човек, отдаден на намирането на правилната идея, модели, човек имащ за цел да постави страната на стабилна основа, защото разбирам от управление на проекти, разбирам от строителство и знам, че всички политици днес говорят за растеж. Трябва да постигнем растеж, така ще има пари за всички, всички ще са доволни. Ако искаш да построиш висока къща, обаче, трябва да имаш здрави основи.
Водеща: Мисля, че рейтингът ви е малко по-висок отколкото си мислите. Но нека поговорим за бедността, защото България е най-бедната страна в ЕС, всеки пети живее под прага на бедността. Казвате, че страната бележи ръст, но има много хора, които живеят в пълна мизерия.
Росен Плевнелиев: Така е. Това го виждам и го разбирам съвсем ясно. Наистина започвам работния си ден всеки ден като разговарям с различни институции и различни хора, защото виждам какво мога да направя и знам, че това е верният подход към проблемите. Например, нека се спрем на малките и средни предприятия, 99.3 процента от предприятията в нашата икономика са малки и средни предприятия, а големите компании са малко на брой. Искам да кажа, че трябва да пренасочим усилията си към малките и средни предприятия. Заради това от години настоявам за електронно правителство, електронни услуги за хората, защото малките и средни предприятия изпълняват поръчки на хората, хората са свързани с интернет, но нямат пари да плащат на адвокати, за да ходят при кметовете и да искат услуги. Защо да не влезем в 21 век с модерен подход към нуждите на малките и средни предприятия. Същото важи и за различните клъстерни политики в България. Защото досега политиката ни е била много разнообразна. Ако питате българските политици, те ще ви кажат – е, правим всичко възможно. И аз бях първият президент, който каза, не, вие не можете да правите всичко, не можете да имате 100 приоритета, можете да имате най-много седем. Обединихме се около Националната програма 2020, според която ще имаме седем приоритета и ще имаме насочени клъстерни политики и сега виждаме първите резултати. Преди 2,5-3 години говорих за клъстера на информационните и комуникационни технологии и сега, след три години има 25,000 работни места в този клъстер и това са 25,000 млади хора, които не напуснаха България, а останаха да работят тук.
Водеща: Именно към това исках да насоча вниманието, фактът, че тази огромна миграцията от България, за която други страни-членки на ЕС, по-специално Обединеното Кралство и Германия са особено разтревожени, най-вече след като миграционните рестрикции бяха облекчени в началото на годината. Смятате ли, че може да спрете това масово напускане на България от младите хора, които искат по-добър живот. Не мисля, че могат да го намерят в България.
Росен Плевнелиев: Е, коя е нацията, в която миграцията е най-голяма? Обединеното Кралство. 4.4 милиона британци работят навсякъде по ЕС. Това, което се случи в Испания и Гърция през 70-те и в Словакия и Република Чехия през 90-те, това се случва днес в България. Това е съвсем обективен процес на трансформация и ние сме част от него. Но ако говорим за бедността, ако говорим за потенциала на икономиката за растеж, за възможността хората да станат по-богати, трябва да имаме предвид друг факт – преди 10 години българският БВП беше 2.5 пъти по-нисък, преди 10 години БВП на глава от населението беше 27 процента от средния за ЕС, днес е 47 процента от средния за ЕС. Ние настигаме развитите страни. Въпросът не е в това дали този процес се случва, а колко бързо се случва.
Водеща: Отново говорите за промяна, искате да продължите в правилната посока. Това ли е виждането на младите българи, защото когато ги слушате как говорят за своята страна, изглежда не разбират или не оценяват промените.
Росен Плевнелиев: Виждаме, че много млади хора напускат страната, но също така виждаме много хора, които остават в страната. Също наблюдаваме как много млади, добре образовани българи, които досега са работили в други европейски страни започват да се завръщат в България и съм сигурен, че това ще се установи като тенденция. Същото стана и в Словакия и Чешката Република и в много други страни. Наистина преодоляването на изоставането на икономиката ни изисква време, както и избирането на по-добра перспектива, по-добра организация, по-добра интеграция, всичко това изисква малко повече време. Но вървим в правилната посока, взели сме най-важните решения, България е горда страна-членка на ЕС, България е член на НАТО и сега настигаме другите страни. И бих искал да почертая още един факт – България става все по-важна страна, тя развива потенциала за икономическо развитие поради местоположението си. България е фактор в Югоизточна Европа, а в Югоизточна Европа има 12 страни с население от 50 милиона, което се развива добре. Като президент обикалям целия свят и ми задават изненадващи въпроси – питат ме как се случва чудото на Балканите. Каква е рецептата за успех? И аз им отговарям – е, тя се корени в двигателя на европейската интеграция. Ще ви дам само един прост пример със ски курорта Банско, който е добре развиващ се ски курорт в региона. Там има един турски хотел Регнум, който се управлява от грък, в който персонала е български, готвача е сърбин, приготвящ всякакви ястия типични за региона, в хотела свири цигански оркестър, който изпълнява музика от региона и всички те танцуват, пият, живеят и работят заедно и се радват на този факт. Това е моята Югоизточна Европа и се надявам, че тази рецепта, че този забележителен напредък на Балканите ще обхване и Югоизточна Азия, Близкия Изток защото можем да споделим този пример. Можем да говорим не само за проблемите си, а също и за напредъка, който сме постигнали.
Водеща: Г-н Президент, беше истинско удоволствие да разговаряме с вас. Много ви благодаря.
Росен Плевнелиев: Благодаря ви. Ал Джазира, това, което правите за нашия регион е много важно. Продължавайте в същия дух.