Интервю на президента Росен Плевнелиев за BBC HARDtalk

Водещ: Г-н Президент Росен Плевенелиев, добре дошли в “Hardtalk”.

Росен Плевнелиев: Благодаря ви много за поканата.

Водещ: Може ли Европейският съюз наистина да бъде твърд спрямо Русия заради Крим?

Росен Плевнелиев: Видяхме голямо нарушение на международното право и това води до загуба на доверие. Когато загубиш доверие в някого, трябва да действаш.

Водещ: Да действаш по какъв начин – по-твърди санкции, това ли искате да ЕС да предприеме? Да разшири кръга на персоните с ограничения за пътуване, замразяване на банкови сметки?

Росен Плевнелиев: Не мисля, че трябва да водим война и да се връщаме към Студена война, но ние трябва да покажем, че в 21 век такива неща са просто невъзможни. Не можете да изпращате войници, не можете да окупирате територия на независима държава и не можете да организирате незаконен референдум, за да анексирате територия на трета страна пред очите на глобалната общност. Това е напълно невъзможно. Ние трябва да отстояваме нашите ценности и да действаме – със силен глас и ясни действия.

Водещ: Точно това е трудното, нали, г-н Президент – да действате с един ясен силен глас. ЕС не втърдява позицията си с Русия, все пак санкциите срещу Русия бяха определени като „жалки“ от бившия секретар по външните работи Малкълм Рифкин.

Росен Плевнелиев: Виждате ли, ние сме в самото начало на много дълъг процес. Играта се промени и то за много дълго време. Виждаме агресивна и националистическа Русия. Отговорът е асиметричен, но е категоричен и ясен за демократичния свят – имаме нужда от нова политика спрямо Русия!

Водещ: Лидерът на социалистическата партия в България Сергей Станишев казва: „не очаквайте България да бъде сред „ястребите“ в ЕС. Нашата страна няма интерес от санкции срещу Русия, които повече биха навредили на повечето страни от Централна и Източна Европа, включително България“. Прав ли е?

Росен Плевнелиев: Госпожо, това, което чухме – това е шефът на Европейските социалисти, г-н Станишев, и лидер на Българската социалистическа партия. И това, което чухме, беше, основно: ние не искаме да се противопоставяме на Европейския съюз, не искаме да се противопоставяме и на Русия…

Водещ: Но той казва повече от това. Той казва… Знам, че той не е от Вашата партия. Вие сте от партия ГЕРБ…

Росен Плевнелиев: …което означава Граждани за европейско развитие на България.

Водещ: Добре, но тезата, направена от лидера на Българската социалистическа партия – прав ли е, че България в частност, не е склонна на твърди санкции срещу Русия. 85% от газовите ви доставки са от Русия.

Росен Плевнелиев: Икономиката е едно и изчисленията и числата в Ексел-ски таблици. Друго е кого представляваш и какви са ценностите ти. Аз представлявам, като директно избран от българския народ, нация, която е най-проевропейската нация в света; нация с жизнено гражданско общество, което иска демокрация и върховенство на закона. Това означава за мен, че ние трябва да работим, да подкрепяме и да се борим за силен ЕС, който стои срещу всеки, който взривява върховенството на международното право. Става въпроса това кои сте…

Водещ: Вие искате по-тежки санкции и разширяване на търговските и икономическите санкции, включване на Путин в кръга на персоните с ограничения да пътуват. Нещо от този род ли искате да видите? Повече и по-тежки санкции? Да или не?

Росен Плевнелиев: Аз искам да видя силна България, посветена на своите ценности за демократично и европейско развитие и искам да видя силен ЕС, който стои в подкрепа на украинското общество, подкрепя мирното демократично развитие. И трябва да ви кажа много ясно – Крим е и ще бъде Украйна, а Украйна е и ще бъде Европа!

Водещ: По време на Съветската ера България беше една от най-близките страни до Съветския съюз. Вие казвате, че искате да бъдете добри европейски граждани. Как успяхте да направите това, с оглед на отношенията ви с Русия, която, разбира се, е много важна за вас?

Росен Плевнелиев: Това е ясни, но понякога имате исторически моменти. И днес сме в исторически момент – за нас, за нашия избор, за нашето общество, за Европа и за света. Какво мислите, когато имате руски малцинства в много други държави – имаме такива в Естония, в Литва. Имаме много руски туристи, които купуват апартаменти в България. Би ли било възможно те да се обадят на Москва и Москва да изпрати войници в други държави? Възможно ли е това? Ние трябва да действаме и не става дума само за нас…

Водещ: Вие имате това осъждане от ООН, от ЕС, от САЩ. Но всъщност е много трудно да действате срещу Русия, особено ако сте част от ЕС. Просто погледнете разликата между САЩ и ЕС – икономическият обмен и финансовите връзки. Руско-американската търговия е около 30 млрд. долара годишно, а експортът само на САЩ е около 9 млрд. долара в стоки за Русия. Русия и ЕС – не само енергетиката, имам предвид, че дълбоките връзки възлизат на около 400 млрд. долара на година. Така че САЩ могат да си позволят да бъдат твърди спрямо Русия относно санкциите, но не и ЕС. Вие ще страдате.

Росен Плевнелиев: Отново, ние можем да гледаме числата и между ЕС и Русия те са огромни, но сега това, от което се нуждаем, е нова политика по отношение на Русия, която е ориентирана дългосрочно. Това, което трябва да направим, е посветено да работим за диверсификация и да сме сигурни, че нашите зависимости ще бъдат ограничени.

Водещ: Това няма да се случи за една нощ… Вие получавате газа си от тръба от Русия, страдахте от проблемите между Русия и Украйна. Това няма да се случи за една нощ, но нека ви кажа така: премиерът на Украйна Арсений Яценюк каза, че конфликтът в Крим върви от политически към военен конфликт. Вие виждате ли същото?

Росен Плевнелиев: Не го виждам по този начин. Надявам се, че няма да има война там, това е много опасно. ЕС – и по тази причина - е осъден да има силен глас и ясна политика, която е ще бъде последователна, влиятелна и работеща. Ако няма доверие, инвеститорите няма да дойдат повече и ще изтеглят парите си, ако пазарите изгубят доверието, това би било проблем. Ако няма доверие, ще бъде трудно да се намери свободни финансиране, защото не знаем и не вярваме. Така че ЕС се адаптира към новата реалност.

Нека ви дам пример с България какво ще направим. Например, в моята страна, и това е процес, който се случва в целия регион, да, ние зависим от една тръба и един доставчик на газ. Но ние искаме да променим това. Много бързо строим газови интерконектори с Румъния, с Гърция, с Турция... Ще ги построим и това ще промени играта.

Водещ: Придържайки се към въпроса, който Арсений Яценюк повдигна, България като член на НАТО и, разбира се, на ЕС, взе участие наскоро във военни учения в Черно море. Смятате ли, че е това може да се разглежда като опит за предупреждение към Русия при евентуална ескалация на този конфликт, на тази криза?

Росен Плевнелиев: Това, от което днес се нуждаем в ЮИЕ, определено е повече НАТО. И ние ще бъдем много активни, като работим заедно със съюзниците си, за осигуряване на нашата част от (отговорността)…

Водещ: Повече НАТО – това определено ще разочарова руснаците и това е причината да имат притеснения по отношение на Украйна. Те казват, знаете, Украйна, бивш член на Съветския съюз, става член на ЕС и, о, Боже, член на НАТО. Имам предвид, президентът Путин каза в своя реч тази седмица, че той не чувства, че Западът в частност разбира руския манталитет, не разбира руските национални интереси. Той сравни ситуацията в Крим с германското обединение. Има ли предвид може би, че руснаците са неразбрани от страна на американците и ЕС?

Росен Плевнелиев: Позволете ми да дам друга гледна точка, която много подхожда на това, което питате. Спомняте ли си 1993 г., когато Украйна беше ядрена сила? Тогава три сили осигуриха и сложиха подписите си под специално споразумение в Будапеща, за да осигурят и напълно да гарантират… Отговарям на въпроса ви – какво мислите за Индия? Какво мислите за Пакистан? Как се чувствате по отношение на някои друг ядрени държави? Ще работят ли те в бъдеще за ограничаване на ядрената заплаха на тази планета? Ако имаме за пример Украйна – ние всъщност имаме подписано споразумение, което после е напълно нарушено.

Водещ: Бих искала да погледнем към България. Като президент на България вие имате някои ограничени правомощия по отношение на някои церемониални (дейности). Но, откровено, вие бяхте политик като министър в кабинета на Бойко Борисов до 2011 г. Политиците са много непопулярни в България, нали? Рейтингите им са много ниски, включително вашият – около 62% недоверие към това, което правите. Защо политиците имат такава лоша репутация?

Росен Плевнелиев: Не знам, числата за мен са мъничко по-добри…

Водещ: Да, за вашата партия ГЕРБ и за Социалистическата партия 80% от хората казват, че не си вършите добре работа…

Росен Плевнелиев: Позволете ми просто… Да, вие сте абсолютно права, че гражданското общество днес изисква много повече от българските политици като цяло и гражданското общество за съжаление не вярва толкова много на българския политически елит и това е истината. Имахме вълна от протести през 2013 г. в моята страна, които аз, като държавен глава, определям много позитивно, защото българското гражданско общество изпрати много ясно послание – че бихме искали да видим ефективни институции, които помагат на хората и на малките и средните предприятия; искаме да видим държавата си да върви към повече ефективност, прозрачност, предсказуемост. Всъщност, политиците допуснаха забавяне на някои важни реформи. Това доведе до намаляване на доверието на хората, но можете да го възстановите по един много прост начин – не обещавайте всичко, но изпълнявайте, каквото обещавате.

Водещ: Хората чакат от дълго време, в частност тези, които вие имате предвид с протестите срещу правителството, заради бедност – България е най-бедната страна в ЕС, според Световната банка. През 2011 г. БВП на глава от населението е 55% под средното за ЕС. Политиците в България се провалиха пред хората – успешни политици, включително правителството, за което работихте вие.

Росен Плевнелиев: Трябва да работим здраво, заедно с гражданското общество, и съм сигурен, че България е на прав път. И виждаме някои първи резултати. Ние не можем да се променим днес или утре, но сме на прав път. Това, което е проблем и също допринася за ниското доверие в политиците, е, че всяко ново правителство идва и казва: добре, сменяме приоритетите и променяме всичко, защото съм умен и искам да направя много неща.

Водещ: Вие също така имате корупция, която е голям проблем. Около 82% от българите смятат, че има корупция в националните публични институции и има случаи на висока корупция, която не се преследва достатъчно настойчиво. Нека ви кажа какво говорителят на ЕК Марк Грей каза пред пресата в Брюксел през януари: това, което виждаме в България през последните седем години, са стъпки за организацията на институциите и налагането на закона, но все още има дефицит на справедливост и правосъдие за хората и за вкарване на извършителите на престъпления зад решетките. И това е, което ЕС казва сега: корупцията все още е проблем, със справянето на който вие се провалихте.

Росен Плевнелиев: Ние адресираме проблема много ясни. Ако погледнете също така числата, например статистиката на Европейската сметна палата в края на 2013 г., ще видите подобрение. България управлява европейските средства много по-ефективно и прозрачно. Виждаме ги в България, виждаме реформи и, разбира се, Механизмът за сътрудничество и оценка с ЕК е ефективен инструменти за подобрение и за реформи. То няма да се случи днес или утре, но имаме подобрение. Ако погледнете и световната статистика, на Галъп – мисля, че беше публикувано пред две седмици – корупцията е основен проблем за хората по целия свят.

Водещ: Но конкретно за България, страната трайно е в дъното на класациите в ЕС. Защо е такъв случаят? Защо сте корумпирани? Заради бедността в България, високата безработица. Имате хора, които напускат страната, защото иска да намерят възможност някъде другаде. Какво трябва да направи България, за да преодолее тези проблеми?

Росен Плевнелиев: Решението и ефективният инструменти за борба с корупцията е много просто за мен и от първия ден, откакто съм български президент, настоявам за него и това е открити правителствени политики. Когато харчите публични средства, няма нищо за криене. И мисля, че трябва да се придържаме към този план. През 2015 г. ще видите различна България.

Водещ: Но в момента имате държави от ЕС като Франция, Италия, Холандия, Германия, които казват: не искаме България да бъде част от безвизовата зона за свободно пътуване Шенген, към което вие искате да се присъедините, защото те казват: не сме сигурни, че вие можете наистина да управлявате границите си, ние все още сме много притеснени от корупцията. Това е проблемът, който (виждаме)…

Росен Плевнелиев: В България ще видим, надявам се, скоро, двуфазен план за присъединяване към Шенгенската зона, защото от много дълъг период от време ние работим според ограниченията и правилата на Шенген и всички изисквания бяха изпълнени. И определено съм сигурен за това.

Водещ: По същия въпрос френският външен министър Лоран Фабиюз каза през септември миналата година, че България не е способна да осигурява собствените си граници със страните извън ЕС, например границата с Турция, и ако това не се промени, ние няма да подкрепим тя да стане от Шенген, има много работа да се свърши още. Това не звучи толкова оптимистично.

Росен Плевнелиев: Но числата показват много по-различна ситуация на място. Числата показват, че ние пазим границите си с държавите, които не са част от ЕС, много по-добре от много други европейски страни и бихме искали това да бъде отчетено…

Водещ: Вярвате ли в това? Нека ви дам един пример. Както казах, имате граница с Турция, която има граница със Сирия. И потокът от сирийски бежанци от Сирия, идва в България от Турция – някъде около 9 000…

Росен Плевнелиев: Имаме 10 000 бежанци в България, но имаме…

Водещ: Добре, 10 000, но броят им се повиши драматично.

Росен Плевнелиев: Но имаме десетки хиляди по границите на други държави членки. Така че, ако погледнете числата отново, ние се справяме много по-добре от много други европейски държави, като същевременно са на предната линия на държавите, които са извън ЕС.

Водещ: Свързан ли е въпросът със сирийските бежанци в България с това как се третирани те в България. Знаете, че Върховният комисар на ООН за бежанците каза, че бежанците не са много добре третирани. Той каза, че те са държани в лоши приемни условия, с липса на основни услуги, като храна и достъп до здравни грижи, дълги отлагания на регистрацията и че техните основни права са в риск и изискват внимание. Това не е много добро лице, което споделяте.

Росен Плевнелиев: Абсолютно сте права и прочетох този доклад много внимателно. Първите дни и седмици на пристигането на вълните от сирийски бежанци това бяха фактите и това беше истината. В началото бяхме изненадани - при обикновено 20 и 30 бежанци месечно после имахме по 1000-2000 на месец. Това беше вълна и ние не бяхме подготвени. Но ако погледнете последния доклад, който излезе преди седмица, същата институция пише за подобрение.

Водещ: Вашето послание е: ние се подобряваме, ние пазим границите си по-добре, ние още смятаме, че трябва да се присъединим към Шенген. Но начинът, по който чужденците са третирани в България повдига някои въпрос, в частност с оглед на начина, по който българското правителство критикува начина, по който български граждани са третирани в други държави от ЕС, когато някои популярни медии информираха за идването им, за да се възползват от социални придобивки в ЕС, оплака от това. И виждате ли по-малко грозни знаци и действия спрямо чужди общности в собствената ви страна? Видяхме джамия, която беше атакувана, което вие осъдихте, видяхме атаки спрямо азиатци и африканци през миналата зима. Това наистина трябва силно да ви притеснява.

Росен Плевнелиев: Това, което ме притеснява, е, че тези неща се случват преди избори. Те ще бъдат използвани политически, за да направят някой важен, някой, който си играе със страховете на хората, някой, който демонстрира националистическия си подход, което за мен не е патриотичен подход. И идвам към въпроса, че президентът на Франция Де Гол каза нещо много важно за Европа днес, но също и за Русия. Той каза: патриотите са тези, които обичат страната си, националисти са тези, които мразят различния.

Водещ: Това е точно, което се случва. Даниела Михайлова от Инициативата за равни възможности, това е НПО в София, казва: национализмът се надига в България. Защо?

Росен Плевнелиев: Абсолютно съм съгласен с това. Истински съм изненадан колко бързо това се случва, защото година или две преди ние не виждахме такава ситуация. Българите са много толерантен народ. Много се гордеем, че представляваме толерантна нация, която беше единствената, която през 1943 г. спаси цялото си еврейско население. И сега в последните месеци или година имаме негативно развитие с националисти, които надигат глава. Това не се случва само в България, но и в много други европейски страни. Виждаме марша им в Европейския съюз. Начинът да се преборим с тях модерният патриотизъм, не чрез национализъм. Това означава посветеност на всеки един от нас към нашите ценности, да работим ден и нощ, да бъдем толерантни и да не играем със страховете на хората. Но ние виждаме същия сценарий по цяла Европа.

Водещ: Но приемате, че докато не решите този проблем, който е на път да подкопае вашия и този на правителството коментар, когато казват: вижте, ние мислим, че българските граждани в ЕС са нечестно третирани от хора, които казват, че не желаят те да идват да търсят работа.

Росен Плевнелиев: В Европа виждаме кампания, която се основава по същия начин, както действат националистите. Те третират сирийските бежанци по същия начин. Както сте видели, имам организирани кампании срещу българи, румънци, словаци, например, малцинства в различни страни. Връщам се към фактите. Числата говорят сами за себе си. Наскоро бях в Германия, където ми казаха, че имат проблем с български роми, но фактите показват, че средната безработица сред българските граждани в Германия е 7.4%. Безработицата сред германците в Германия е 7.7 процента. Това за мен говори, че българите в Германия се справят по-добре от германците в Германия, по критерия образование и заетост.

Водещ: Но вие имате проблем. ОИСР, например, казва, че има силно намаляване на население на България. Около една трета от това се дължи на международната (е)миграция за периода 2001-2011 г. Кога, г-н Президент, ще видите бъдеще за собствения си народ, който ще остане в собствената си страна и ще се радва на мир и просперитет?

Росен Плевнелиев: В следващите години съм сигурен, че вълната от българи, които се завръщат в страната си, ще се случи. Аз им казвам, че където и по света да отидат, ние ще имаме контакт. Като президент, първото нещо, което направих, когато пристигнах в Обединеното кралство, беше да се срещна с българите (тук). Бях в Катар преди седмица, говорих с тях…

Водещ: Мислите, че те могат да отидат от Великобритания в България, за да имат по-добър живот там?

Росен Плевнелиев: Вече виждаме някои знаци. Бях в Германия, откъдето 400 инженери се преместиха в България, заради нов цех на Луфтханза в България… Това, което казвам, е, че това е обективен процес, който се случва във всички европейски страни и сега ние сме в средата на този процес. Но ние се движим в правилната посока, подобрявайки демокрацията, инфраструктурата, върховенството на закона. И те ще се завръщат.

Водещ: Българският президент Росен Плевнелиев. Благодаря ви много!

Росен Плевнелиев: Благодаря ви, за мен беше чест.