Le Temps: През 2007 г. България стана член на ЕС. Три години по-рано тя се присъедини към НАТО – ориентация, която тогава беше определена като „цивилизационен избор“. Въпреки това, позициите на повечето български политици по кризата в Украйна кара човек да се усъмни в искреността на този избор.
Росен Плевнелиев: Това беше ясен и категоричен избор, мечта на няколко поколения български патриоти още от времето на края на Османската империя. Убеден съм, че ако не бяхме направили този избор, щяхме да бъдем изложени в много по-голяма степен на тази нова агресивна и националистическа политика на Кремъл. Затова не разбирам онези политици, които казват, че България не трябва да се противопоставя на Русия. Нима са забравили, че след 2007 г. наш дълг е и да защитаваме и ценностите на европейското ни семейство, а не само нашите собствени интереси? Да, в България има много русофили, но по какъв начин любовта към руската култура, музика и литература оправдава инвазията в Крим? Вярно е, че Европа и в частност България са енергийно зависими от Русия. Газта обаче трябва да бъде стока, а не оръжие.
Считате ли, че позицията на ЕС по отношение на Русия е достатъчно твърда?
Не, не е. Европа е пример за целия свят, най-вече за източната част на континента, със своя хуманизъм и демократично развитие. Именно тези ценности са поставени под въпрос днес с украинската криза. Тук не става въпрос само за Украйна, но и за оцеляването на ЕС. Ако днес отстъпим, нашият съюз не само ще се дестабилизира, но и ще изгуби своята легитимност като демократичен модел в очите на всички онези страни в нашия регион, говоря най-вече за страните на Балканите, които мечтаят един ден да се присъединят към него.
Най-големият проблем и мой кошмар е европейците от Югоизточна Европа да бъдат отново причислени към периферията на Европа. Днес искам да попитам големите европейски държави - Франция, Германия, Великобритания, какъв е смисълът да имаш добре поддържан и спретнат дом, ако живееш в квартал с лоша репутация? Нашият общ дом днес е Европа. И днес тя е в опасност.
От пролетта на 2013 г. България се управлява от правителство, чиято политическа ориентация Вие не споделяте. Оттогава страната е разтърсвана от безпрецедентна вълна от протести. Протестиращите искат оставката на правителството и провеждането на предсрочни избори. Какво прави в такава ситуация държавният глава?
Действа според Конституцията. Тя не ми позволява нито да искам оставки, нито да свиквам предсрочни избори. Държавният глава обаче може да настоява за повече стабилност, тъй като без стабилност няма икономическо развитие. Липсата на стабилност означава по-малко чуждестранни инвестиции и по-малко работни места. Днес ние сме свидетели на остра политическа конфронтация и на исторически спад в нивото на доверие на гражданите към институциите. Що се отнася до мен, като държавен глава, аз съм независим, не съм член на никоя партия, дори и на партия ГЕРБ. Бях подкрепен от тази партия, защото споделям тяхната визия за европейското бъдеще на България. Много уважавам тази подкрепа, но не се отчитам на никого за своите действия. Заявих ясно моето виждане за нещата: в президентската институция не правим политически сметки на дребно. Аз съм проевропейски политик и работя с всички политически сили, които споделят убежденията ми. Поради тази причина на някои може да им е трудно да работят с мен. За други е лесно. В този смисъл, отношенията ми с настоящето правителство не са перфектни.
Това е добър евфемизъм. През юни 2013 г. Вие даже заявихте, че „кредитът Ви на доверие към правителството е изчерпан“.
Да, аз оттеглих доверието си от правителството в онзи срамен за българската демокрация ден. Направих го, осъзнавайки, че от този момент ще бъда обект на неспирни атаки и така и стана. Това беше денят (14 юни 2013 г.), в който влиятелна икономическа, финансова и медийна група наложи чрез парламента спорна фигура начело на тайните служби на страната. Това скандално решение се превърна в символ на тази политика на задкулисие, срещу която се обявяват протестиращите.
Протестиращите проявяват симпатии към Вас. Чувствата реципрочни ли са?
Горд съм със силното гражданско общество и го подкрепям. Много е важно нашите политици да не изгубят усещането за реалност. Корективът, който упражняват активните граждани, които са добре информирани и които са готови да защитят демократичните ценности, е изключително важен.
Изслушах много внимателно техните искания и споделям по-голямата част от техните констатации. Да, България има проблем с престъпността и корупцията, нейните институции не са достатъчно ефективни, реформите не са завършени, включително и във важни сектори като здравеопазване и енергетика. Да, гласът на тези мъже и жени трябва да бъде чут, а не купен по време на следващите избори. Защото те искат политика, която не е огледало на олигархичните зависимости на държавата.
Един яростен поддръжник на ЕС
Роден през 1964 г., Росен Плевнелиев става член на правителството на Бойко Борисов в качеството му на министър на регионалното развитие и благоустройството. Кандидат на управляващата тогава партия ГЕРБ, той печели президентските избори през октомври 2012 г. От 2013 г. този бизнесмен, който се определя като независим, яростен проевропеец, се противопоставя на политиката на настоящето правителство на социалисти (бивши комунисти) и Движението за права и свободи, представляващи интересите на мюсюлманската общност в България.