Интервю на президента г-н Росен Плевнелиев за в-к Юленс-Постен.

Автор: Микаел Кутнер, кореспондент на Юленс-Постен

България се намира в политически вакуум след бурни масови протести. Утре президентът на страната Росен Плевнелиев ще посети Дания.

Росен Плевнелиев е президент на най-бедната страна от ЕС, България, която през последните месеци беше разтърсена от бурни демонстрации срещу нарастващите цени на електричеството и ниските заплати. Някои от протестите завършиха трагично, със самозапалвания по улиците. Правителството подаде оставка и ще се проведат предсрочни избори. Въпреки това Плевнелиев, който утре започва държавно посещение в Дания, уверява, че строгата финансова политика от последните години, при която държавата не харчи повече, отколкото има, е пътят към прогрес.

В ексклузивно интервю за Юленс-Постен Плевнелиев дава аргументите си за този възглед.

Президентът разказа също така за мащабните реформи, по силата на които България ще стане по-конкурентноспособна. Така страната ще поеме различен курс от този напр. на Гърция или Кипър. България изглежда, също така, е по-склонна на строги икономически мерки от Франция или Италия, чиито икономики трудно удържат темпото на Германия и Северна Европа.

Президентът, който е на поста си от около година, разказва също, че е бил „изненадан от бързото оттегляне на правителството. Искаше ми се и се надявах, въпреки трудностите то да продължи да води страната, но се получи другояче и не гледаме назад, а напред.“

Какви са според Вас причините за протеста?

„Преди политическата криза имаше социална криза, а когато правителството се оттегли, се разрази и политическа криза, тъй като парламентът не беше в състояние да излъчи ново правителство. Надявам се тези кризи да не доведат до криза в демокрацията или икономиката. Българската икономика тази година ще нарасне с 1,2-1,5% и всички ние знаем, че заплатите и пенсиите не могат да бъдат увеличени от днес за утре. От друга страна: България се придържа към дисциплината и искаме да допринесем с реформи, дисциплина, но и с усилен труд, така че социалната криза да бъде преодоляна. Сравнително високата безработица също изисква решение с ясни мерки. Българите като цяло са консервативни и протестираха по един много демократичен начин.“

Как може да бъде преодоляно недоволството?

„С реформи. На първо място, имаме ясен фокус върху реформата в здравеопазването. Необходима е и реформа в енергийния сектор. Също така, реформа в подкрепа на малкия и средния бизнес, както и реформа за подобряване на бизнес-климата и разбира се за повишаване ефективността на държавната администрация.“

През последните години България следваше строг бюджет с държавен дълг, който е по-нисък в сравнение с други страни. Това обстоятелство – неумишлено – допринесе ли за недоволството? Погледнато в огледалото за обратно виждане, използването на ножа за икономии погрешно ли беше?

„В България има ясен консенсус. Българските семейства вземат заеми, но само толкова, колкото могат да си позволят. Същото се отнася и за бизнеса. Българските банки са много стабилни именно защото хората са консервативни. Точно така трябва да бъде и с държавата. Не желаем да създаваме мечтаните заплати или пенсии с нови заеми. България никога не е развивала заплатите и пенсиите „назаем“, за сметка на идните поколения. Смятаме, че финансовата дисциплина е много важна. Вярвам, че за да има растеж трябва първо да има солидна основа. Така ще е и занапред. Вярвам, че добрият баланс между растеж и финансова дисциплина е възможен. Не вярвам, че съществуват магически рецепти от Брюксел или Берлин за това как да се генерира растеж. Рецептите трябва да бъдат намирани в национален план.“

Някои български и румънски граждани понастоящем създават големи трудности на западните страни от ЕС, тъй като натоварват социалните им системи. Как може да се реши този проблем?

„В момента не виждаме доказателства, че българите и румънците натоварват социалните системи на западните членки на ЕС. Добре образовани български граждани работят легално в много европейски страни. Българите се интегрират добре. Те не натоварват, а участват в икономическото развитие на западните страни.“

Как се гледа на Дания в България?

„Добър въпрос!“, казва Росен Плевнелиев, смеейки се. „Всъщност в България знаем много за Дания. Най-голямата разлика между хората в България и Дания е може би това, че ние знаем, че датчаните са най-щастливите хора на света. От години всички изследвания сочат това. За съжаление в моята страна нещата са противоположни. Тук живеят някои от най-нещастните хора. И тук важното е: Дания е достигнала позициите си с устойчива политика, социална пазарна икономика и солидарност. Отнема 40-50 години, може би и повече, да бъде получено толкова високо признание от собствените граждани. В България знаем, че датчаните са перфекционисти, те са много мотивирани, те са една малка, но много глобална нация. Възхищаваме се на изключително бързото развитие по въпросите на околната среда. Дания е пример за нас и ние идваме, за да се учим от мъдрата ви политика, стратегиите и приоритетите ви, насочени към бъдещето. Очаквам с нетърпение визитата си.“