Неда: Г-н Президент, президентът има ли си шеф?
Росен Плевнелиев: Да, има си шеф. И неговият шеф е българският народ. Само той и никой друг, затова конституцията много ясно е казала "Народът е суверенът на тази държава и на тази държавност." Народът е над всички нас, а президентите е добре не само да се отчитат пред своя шеф - народът на България, но и да го чуват.
Крис: Кое беше най-трудното Ви решение като президент?
Росен Плевнелиев: Най-трудно ми беше през февруари-март 2013 година тогава, когато трябваше да сформирам първото служебно правителство. Първо бях изненадан. Не очаквах, че правителството на Борисов тогава толкова бързо ще подаде оставка. Беше много трудно, защото в десетки български градове имаше стотици хиляди протестиращи по улиците. Беше много трудно, защото и правителството, и парламентът се саморазпуснаха и останах абсолютно сам. Нямаше никой друг. Държавата се крепеше на президента и на никой друг. Гордея се, че направих едно достойно и ефективно служебно правителство, което си свърши добре работата и преведе България в един много труден момент от историята ни към нови и легитимно избрани правителства и парламент. Беше много трудно, защото беше изненадващо, аз не бях подготвен, имаше стотици хиляди протестиращи. Отидох при тях, при протестиращите. Поканих ги в обществените съвети, които създадох. Към различните министерства. Целта беше само една - тъй като бях сам намерих здравата опора в гражданите.
Ина: Разрешено ли е на президента да не отиде на работа, а да отиде на почивка?
Росен Плевнелиев: Президентът, да, може спокойно, ако прецени да си вземе няколко дни отпуска и да отиде на почивка. Но все пак трябва да си даваме сметка, че президентът общо взето няма почивни дни. Той трябва да е на линия всеки ден и да е готов да реагира бързо, спешно, винаги и навсякъде. Имам много работа и малко време за почивка. Но така е добре.
Неда: Имало ли нещо, което сте искали да направите докато сте били президент, но не сте могли?
Росен Плевнелиев: Искам да бъда коректен към хората затова каквото обещах го сложих на сайта и по него се работи. Една голяма част е изпълнена, но и разбира се извън обещаното има много повече, което да се свърши в държавата. Изникват спешни казуси. Никой не можеше да си представи през 2012 година, когато аз започнах, че ще има терористичен акт на родна земя, което се случи в същата тази година. Че ще има кибератаки срещу България и то в ден на избори и референдум, че ще има такава миграционна вълна, невиждана по своя размер, че ще се случи украинската криза, където за пръв път в следвоенната история на Европа граници бяха преначертани със сила. Че ЕС ще изпадне в толкова много рекорден брой кризи и няма да им се вижда края, а кой можеше да си представи, че англичаните ще организират Брекзит. Много е труден моя мандат. Той много дълго време ще се анализира и от политолозите, социолозите, журналистите, и от обществениците и от гражданите, защото нищо от тези неща, а списъка е много дълъг, нямаше как да бъде планирано в началото на този мандат, камо ли по-рано. И аз трябваше да действам по спешност, по убеждения. Това, което винаги ми помагаше бяха ценностите. Аз направих не малко, надявам се следващите да ги надградят, но следващият мандат на българския държавен глава не се очертава да е по-лесен от моя. Пожелавам му да е така, но не съм убеден.
Кико: Каква е идеалната България за Вас?
Росен Плевнелиев: Българският национален идеал е зададен от Апостола на свободата, от Васил Левски. От една плеяда революционери, будители, възрожденци, едни големи велики българи, които ни казаха да бъдем равни на другите европейски народи и които ни завещаха идеала на Левски за чиста и свята република. Този идеал още не е постигнат. И за този идеал си заслужава българските политически лидери и цялото общество да се посвети.
Крис: Какво предпочитате - президент на държавата или президент на голяма компания?
Росен Плевнелиев: Да бъдеш президент на държава е много по-различно отколкото да си президент на компания. Президентът на компанията се отчита пред собствените си хора на компанията. Президентът на държавата се отчита пред целия народ. Той трябва да е отворен за всички. Институцията трябва винаги да е отворена за гражданите. Той трябва да може да приеме всеки, да чуе всеки, да разбере всеки и да даде път на всички смислени идеи как държавата да върви напред. Отговорна, но много благодарна работа, защото дава шанс наистина да помогнеш на народа си, както никоя друга професия.
Неда: Когато сте бил малък какъв сте искал да станете?
Росен Плевнелиев: Спомням си, че мечта ми беше да стана добър математик. Майка ми е учителка по математика. Най-прекрасната майка и най-прекрасният учител. Тя даде шанс на хиляди млади хора да се реализират в живота и беше един и е един страхотен математик и аз просто попивах много от нея. Сега отново имам мечта и тя е по-скоро в първата част на това добър математик, но вече добър. Добър човек, добър гражданин, добър българин. Всеки от нас трябва да има своите мечти, аз имам своите мечти, моята мечта е да правя добро. Моята мечта е да дам път на доброто.
Ина: Сложно ли е да се срещнете с някой приятел?
Росен Плевнелиев: Първоначално някак си аз много се изолирах дори от роднини и приятели, защото исках всичко да бъде по правилата, знаеш колко е трудно по отношение на сигурността на държавния глава. Някак си в първите 1-2 години като че ли оставих на страни моите прекрасни приятели, роднини - едни скромни хора от Гоце Делчев, един малък, но прекрасен български град, които са и толкова скромни хора ,че ме разбраха, нищо не поискаха, рядко се обаждаха. Сега вече към края на мандата всичко е подредено, много работа е свършена и аз мога да си позволя и малко повече срещи с приятели, което го правя с удоволствие. Още повече, че аз живея вкъщи, а не в държавната резиденция. В понеделник ще има Хелоуин парти там където живея. През моя дом само за ден ще минат стотици приятели и деца и ще бъде много хубаво и интересно и аз много се радвам за това.
Неда: Знаете ли телефонните номера на другите президенти?
Росен Плевнелиев: Да, имам на мобилния си телефон номерата на много важни европейци от Меркел, през Жан-Клод Юнкер и те са мои колеги, мои партньори, с тях си говоря постоянно, за да може да работим за една обединена, просперираща мирна Европа. Разбира се с много други президенти по този широк свят моят контакт с тях минава през външно министерство, аз мога да пожелая разговор с всеки президент, министър председател на планетата, ще го получа много бързо като има дипломатически канал по който това нещо се случва през нашето министерство на външните работи. То има мобилните телефони и телефоните на всички на планетата.
Неда: Когато говорите с други президенти трябва ли Ви преводач?
Росен Плевнелиев: Никога не ми се е налагало тогава, когато съм говорил с президенти в ЕС -моето семейство. Говоря добре немски език, английски език, пиша на немски и английски, пиша сам своите речи и на немски и на английски и разбира се на български език. Няма нищо по-добро в политиката от това, да владееш чужди езици. Искам да ти разкажа нещо много важно. В най-голямата политика там дори няма време и за преводи. Имаш около 5 или 10 минути, в които трябва да кажеш нещо важно и не само да те чуят, но и да те разберат.
Кико: Предава ли се нещо по наследство за другите президенти?
Росен Плевнелиев: Аз много се гордея, че като държавен глава обявих приемствеността като приоритет на моята работа и се гордея, че съм първият държавен глава на България демократично избран, който създаде съвет на президентите, където всички ето тук точно на тази маса стоят заедно веднъж в годината и обсъждат важни въпроси за бъдещето на държавата. Гордея се, че съм този български президент, който и в момента строи и ще завърши много скоро време президентската библиотека. Радвам се също така че съм този държавен глава, който надгради идеите и проектите на предишни президенти. Народът не иска да види, че всеки следващ президент е срещу предишния. Не защото не мога да ги критикувам и нямам причини, а защото вярвам че поне президентската институция трябва да е символ на дългосрочност, на надграждане, на уважение, на малко по-мъдър и дългосрочен подход.
Ина: Г-н Президент, по-скоро радостен или тъжен сте, че Ви свърши мандата?
Росен Плевнелиев: Нека да кажем, че в никакъв случай не съм тъжен. Радостен съм, защото виждам резултатите, чувствам се горд от постигнатото и това което си обещах преди седем години, когато влязох в политиката - да помогна на България, мисля че дадох не малко и помогнах на България. Преди няколко месеца достатъчно на време и много честно към народа и към всички други политици, аз излязох и казах "Няма да има втори мандат веднага след първия". Поне не се борих за стола и властта на президента на всяка цена, поне не влязох зад всяка задкулисна организация само и само да има втори мандат. Поне бях открит и излязох със своите аргументи и казах ясно на хората какво мисля. Това се цени от българския народ много високо и моят съвет към останалите политици в България е: "Малко повечко честност се изплаща винаги!". Радостен съм, защото народът ми показва с отношението си към мен, че този начин по който действах е бил правилен и аз спя спокойно, защото съм бил полезен и защото хората го оценяват.
Ина: А сега какво ще правите, какво ще работите?
Росен Плевнелиев: Все още не знам какво конкретно ще бъде, но знам с какво ще се занимавам по принцип. Няма да е по-различно от това, което правих до момента. Тук формата няма значение, важното е че президента Плевнелиев остава посветен на европейското развитие на България, на гражданското общество на България, на активните граждани на България и в района на Балканите. Аз съм един от високо признатите и оценени политици и със сигурност ще искам да помагам и за в бъдеще на Европа да бъде силна и обединена, за да може да се справи с трудностите.
Неда: Кой е най-известният човек, който сте срещнали?
Росен Плевнелиев: Известни хора срещнах всякакви, видях се с кой ли не от известните хора на планетата. От най-големите и най-богатите хора като Бил Гейтс до най-големите лидери политически. С някои от тях съм близък приятел. Няма да скрия моето приятелство с президента Обама, с Меркел, Доналд Туск, това са едни големи хора и те наистина правят добри неща за планетата и аз се гордея, че съм техен приятел. Но може би най-впечатляващата среща, която завинаги ще остане в сърцето ми - може би най-големият от всички световни лидери днес. Моята среща тази година със Светия отец папа Франциск. Това, което чух от него, да ме хване за ръце, да ме държи за ръцете, да ме гледа в очите, едни невероятни дълбоки благи очи на един свят човек и да каже десет пъти, и да повтори "Обикновеният човек е важен. Всеки човек е важен, обикновеният гражданин трябва да види държавата на негова страна". Нещо, което липсва на българската политика и нещо, което липсва и на световната политика.